14.05.2013 г., 7:59 ч.

Нощни копнежи 

  Проза » Други
1078 0 2
1 мин за четене
Отново не заспивам, но не се и съпротивлявам. Намирам покой в думите, в буквите, в красивите нежно изплетени изречения, тихо нашепнати от душата.. Наслаждавах се на естетическата красота на родния език, който пълнеше сърцето ми с толкова широка гама от емоции. Отново намирам покой в тихата прохладна лятна нощ пред светещия екран с чаша силно, горчиво кафе. Тялото ми бе отпуснато и щастливо. Изпитвах удоволствие. Нямах нужда от друго. Нямах нужда от някой... И няма друга част от денонощието, освен през нощта, когато да се чувствам напълно спокойна и щастлива сама. Потънала в собствените си мисли, напълно унесена в хармония и любов, жажда и копнеж. Да, в гърдите ми се надига жажда... За още... Още любов, още живот, още кратки, но безумно сладки мигове, които да ми дават муза. Да карат сърцето ми да бие и бузите ми да розовеят. Съзнанието ми да мечтае и душата ми да лети. Не заспивах. Нямаше защо. Сънят бе загуба на време, нужна при краен случай. Обичах да дишам, да усещам, обичах да съзе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Слънчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??