17.

- Ей, добре, че минаваш, аверче, щото ни кола, ни дявол...

- Закъде си?

- Абе, не съм аз... Дядото нещо... Ей го, водят го... За „Бърза помощ”...

- Защо не им се обади? Знаеш ли колко ще ти взема?

- Бе, вземай... И гащите ще давам, ама човека да закараме...

- Дядото?

- Вие, учените, му викате тъст, ама за мен си е дядо... На булката бащата... Колкото тя е... Абе, свестен човек! Айде бе, еййй! Пфу, как се мотат...

- Добър вечер...

- Дрчер...

- Боли ли?

- Свива тук, отляво...

- Нищо, не говори... Лягай на задната седалка! А вие, госпожо, вземете главата му на колене... Каква сте на човека?

- Дъщеря съм...

- Добре... Дръжте го... А ти, аверче, сядай отпред при мен...

- Давай, давай... Абе, тоя къде гледа? Надуй сирената...

- Нямам, не ми се полага... Стига и с фаровете дето бия на дълги... Още малко...

...

- Хайде сега... Булка, дръпни се – не пречи... Ти за краката... Бавно, бавно... Спокойно...

- Шефе, количка докараха...

- Дай да го сложим... Лекоооо... Давай, карай натам...

...

- Аверче, ами да се разплатим, а?

- Какво казаха за стареца?

- Май нещо прединфарктно. Пък може и инфаркт да е направил... Кажи сега – колко?

- Абе, я ми се махай от главата... Нали го докарахме...

- Шефе, не може така! Благодаря, по човешки помогна... И пари не щеш – благодаря! Видя ме къде живея, мини някой път да пием по една за здравето на дъртия... Ама тия пари вземи – работа ти е, трябва...

- Човеко...

- Шефе...

- Добре, добре... Мир да е... И бягай, че жена ти нещо те търси...

- Ох... Ида, ма... Ида... Благодарско... Жив да си...

- Дядото жив и здрав да е, нашта е лесна... Хайде, бягай...

18.

То почти всяка вечер нещо такова става. Оня ден карах млада булка. Бременна била, яли кисело зеле, свил я коремът. И вика: „Карайте към вътрешното”... Бе, моме, аз съм на бая години, таксиджия съм, що родилки съм карал... Е, хубаво де – десетина. Ама стигат, за да разбера, че ще ражда...

Но тя се запъна – не, та не... Терминът й кога бил, докторът какво казал... И командори... Бе, те всичките жени все командирки се изживяват кога са в настъпление. Ама стане ли зор, натисне ли ги животът – айдеее, на мъжа прехвърлят цялата отговорност...

Да, да – докато я закарам и пусна вода... Що чистене беше после... Ама с клаксона напред нахлух в болницата, до родилното директно, взеха я, мъжът й дойде – и той младо момче, шашнато...

На другия ден ме намери – пиян... Преливащ направо... Плати курса, черпи... Ама нали сме на кормилото – остави няколко бутилки, луканка домашна... За бебето и майката – да са живи и здрави...

Таман завих пред приемното и ми маха един човек. Каза адреса. На преглед бил, ама нещо се забавили със снимките, та...

Тоя пък друга история. Донор бил.

Кръв?

Не, на органи...

Зяпнах. Че той жив още – какви органи...

И ми разправя. Закъсали. Без работа и той, и жена му, и сестра му, и зет му. А живеели наедно в една къща. Плюс старите, плюс четири деца – по две в семейство.

И някакъв познат му намекнал как да изкара пари. Два бъбрека има, с един ще се оправя добре...

Всичко под секрет. Тайна... На жена си не казал. Знаел си я – ще се разпищи, няма да даде, а после има да теглят. И тя да си мисли, че все пак...

Та приел офертата. Няколко хиляди долара – кой ти ги дава?

Заминал за София, срещнал се с един. Направо като в шпионски филм. Завързани очи, обикаляне по улиците...

Прегледали го в някаква клиника. Само че е болница разбрал – ни фирма видял, ни отвън как е. Изследвали го, държали го една нощ в стая с боядисани в бяло прозорци, вратата заключвали отвън, тоалетна вътре, една сестра само му носила ядене.

После го закарали в операционната, ама още по пътя му се доспало. Та и тогава нищо не видял. Накрая се събудил пак в оная стая. Още седмица го гледали. Усещал, че има нещо рязано отдясно, преглеждали го, кимали...

И накрая го взели в една кола, откарали го на автогарата, дали му билет и...

Парите получил. Не го боляло вече. Само при лошо време поусещал нещо, ама...

Жена му едва не припаднала, когато й разказал, че вместо на гурбет, дето тя си мислела, че е, е бил на операция.

Къде, кой, за кого го рязали – хал хабер си няма.

Ама зет му рекъл, че късмет имал, та тук го оперирали. Щото някои ги карали в Пакистан, в Нигерия... Богаташи много, качествени бедни малко. А ония не били добри в занаята, гледали плащащия да оправят, пък донора...

А късметът бил вече дошъл. Сестра му намерила работа, и зетят се хванал в една бригада по курортите, жена му на нашия почнала в едно училище чистачка, той самият станал охрана там... Дето рече – тоя бъбрек май му носел лош късмет, та като го махнали... Абе, оправило се...

И плю през прозорчето, та се и прекръсти...

Е, докторът му се хванал за главата като чул. Веднага го пратил на прегледи, комисия го гледала, все още го изследват от време на време...

Но ни разбрали кои са били ония, ни май се напъвали нещо...

Свършена работа!

Абе, и с един бъбрек се оправял, не се оплаква...

А, ето го блокът... Колко струва?