valia1771 (Ивон)
371 11611
Sep 3, 2010, 11:05 PM

Нощта преди... 

  Prose » Fantasy and fiction
1273 0 13
3 мин reading

 

     Намери се в огромен коридор на величествена и мрачна катедрала,  строена през средните векове.  Срещу нея с бързи и решителни крачки се приближаваше висока и едра жена, облечена от горе до долу като монахиня.  Токчетата ú зловещо отекваха в безкрайния коридор. Колкото повече монахинята приближаваше към нея, толкова повече я обземаше страх.

-         Аз съм госпожа Депресия Блек. Директор съм на училището за поети-таланти. А вие вероятно сте новата учителка, която започва работа при нас?

-         Рима Слънчева се казвам. Приятно ми е. Днес е първият ми учебен ден в повереното ви училище.

-         Рима Слънчева?! Ха-ха! Какъв грозен ник! Трябва да го смените веднага, но преди това нека да ви запозная с учениците. Имаме изключителни млади дарования. Сама ще се уверите в това.

    Госпожа Депресия Блек дръпна една черна завеса и двете жени се озоваха в класна стая, пълна с деца - около  десет-дванадесетгодишни. Учениците бяха целите облечени в черно и с наведени глави усърдно пишеха нещо в тетрадките си. Пред всеки от тях имаше по една запалена свещ, защото класните стаи нямаха прозорци.

-         Скъпи таланти и мои ученици, представям ви госпожица... ъъъ... Слънчева, която ще ви преподава по обществена и индивидуална лирика. Завършила е с отличие Университета за поети и писатели със специалност – Конвенционална... пардон Висша поезия.  Моля да я посрещнете с някое от вашите гениални произведения. Да, станете, Иванчо с ник Ноу Хоуп, да чуем какво сте приготвили днес за нас:

 Иванчо стана и започна да чете своето стихотворение с отпаднал глас:

 

Превих се. Даже счупих кости.

Не виждам смисъл да живея още.                  

Отровни билки снощи си сварих,

последната надежда в тях открих.

 

-         Браво, Ноу Хоуп - Иванчо, прекрасна поанта, невероятен ритъм,  класика в жанра – каза с възхищение директорката Депресия Блек и се обърна към госпожица Слънчева - Това момче е нашата голяма надежда, защото има огромен потенциал. - Ноу Мърси - Марийке, ти също можеш да прочетеш стихотворението, с което спечели Коледната олимпиада по детска поезия – обърна се към едно пожълтяло от страх девойче на последния чин. Слънчева пребледня. Погледна директорката и забеляза, че през вимпела ú се бяха показали две малки рогца. „Господи, как може такива невръстни деца да ги учат да пишат толкова подтискащи и тежки стихове?!” В това време Ноу Мърси - Марийка стана и започна с треперещ глас да декламира спечелилото Първа награда стихотворение:

 

От небето падат сажди,

идват с черната шейна

дяволчета малки, прашни,

дядо Коледа е със рога.

 

-         Браво, Марийке – Ноу Мърси, чудесна коледна картина си нарисувала с думи. – прекъсна я Депресия Блек и тихо прошепна на госпожица Слънчева - от това момиче ще стане велика поетеса.

      Слънчева загуби съзнание и се строполи на пода.

     Събуди се цялата обляна в пот. Дълго време лежа в леглото, защото не знаеше къде се намира. Беше 15-ти септември - Първият учебен в живота ú като учителка по интимна лирика. Скочи бързо от леглото. Облече нов бял костюм, приготвен специално от вечерта. Сложи бели, дантелени до лактите ръкавици, закачи червена роза отляво, обу бели лачени обувки с високи токчета и се запъти към Гимназията за поети и писатели „Бяла въздишка”. На входа на училището със сияйна усмивка я чакаше директорът  Душко Славеев.   Подаде ú букет от бели рози с думите: „Добре дошла при нас”. Сякаш небето ú се усмихна през неговите сини очи. Почувства се лека като малък бял облак, готов да литне веднага заедно с него към слънцето. Дворът беше пълен с ученици, които пърхаха като пеперуди и гледаха с нескрито любопитство новата си учителка по поезия.

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??