Намери се в огромен коридор на величествена и мрачна катедрала, строена през средните векове. Срещу нея с бързи и решителни крачки се приближаваше висока и едра жена, облечена от горе до долу като монахиня. Токчетата ú зловещо отекваха в безкрайния коридор. Колкото повече монахинята приближаваше към нея, толкова повече я обземаше страх.
- Аз съм госпожа Депресия Блек. Директор съм на училището за поети-таланти. А вие вероятно сте новата учителка, която започва работа при нас?
- Рима Слънчева се казвам. Приятно ми е. Днес е първият ми учебен ден в повереното ви училище.
- Рима Слънчева?! Ха-ха! Какъв грозен ник! Трябва да го смените веднага, но преди това нека да ви запозная с учениците. Имаме изключителни млади дарования. Сама ще се уверите в това.
Госпожа Депресия Блек дръпна една черна завеса и двете жени се озоваха в класна стая, пълна с деца - около десет-дванадесетгодишни. Учениците бяха целите облечени в черно и с наведени глави усърдно пишеха нещо в тетрадките си. Пред всеки от ...