Ново лице
С всяка изминала година пътниците на градския транспорт в София стават все по-щастливи европейци. Новите, климатизирани, безшумни трамваи, тролейбуси и т.н., които отвеждат гражданите до предпочитаните от тях дестинации, са последен писък на модата в своя клас. Намерят ли си място за сядане, и най-претенциозните пътници оценяват по достойнство този лукс. В отговор на новите стандарти контрольорите също са повишили квалификацията си и са едно приятно допълнение към цялото удоволствие. Времената, когато проверяващите се преструваха на пътници и изневиделица се спускаха да сгащят нарушителя, са само в спомените ни. И големият срам от обичайните порицания: „Не те ли е срам, бе? Хората си дупчат билети, а ти се возиш гратис. Ти за какъв се мислиш?”, съпътстващи показните акции, е останал в миналото.
С тъмните си униформи и отличителни баджове, контролиращите лица изпълняват задълженията си спокойно, авторитетно и непоклатимо, а когато е необходимо, дори на чужд език. Новите проверяващи владеят уменията да обменят информация на английски по познати, конкретно касаещи ги професионални ситуации.
- Your tickets – обръща се контрольор към млад арабин, който - спокойно отпуснат на меката седалка, се ползва пълноценно от гореспоменатия лукс. През пътеката срещу него седи забрадената му спътница, на която той само успява да хвърли паникьосан поглед. Младежът е забелязал контролния орган твърде късно, но все пак пъха две ръце в джобовете на якето си, колкото да се убеди, че там няма нищо.
- Your tickets! – повтаря контрольорът и проверяваният се изправя да пребърка джобовете на панталона си, където намира някакви бележки, но от билетите няма и следа. Арабинът казва нещо неразбираемо на жената, която отваря дамската си чанта и започва да наднича във всички възможни места. Когато и последното ципче е дръпнато, а билетите все още липсват, контрольорът, който достолепно наблюдава сценката, повтаря.
- Your tickets or 20 leva.
- Oh, yes tickets - младежът пак обхожда всички налични джобове.
- Your tickets or 20 leva.
- Two tickets, two leva. No? – пита с надежда младежът.
- You no tickets - обяснява контрольорът. - You pay tax 20 leva.
- No, no, no , yes tickets - сценката с ровенето в джобовете се повтаря.
- You no tickets, 20 leva.
- Two tickets, two leva. No?
- You no tickets – обяснява за кой ли път органът. - You pay tax. Tax 20 leva or your passport.
- Passport?
- Passport, 20 leva or police – обяснява всички възможности контрольорът.
- No, yes tickets.
Съзрял с периферното си зрение приближаващата се от противоположната страна негова колежка, контрольорът поръчва:
- Имаме нередовен, обади се на полицията.
- No police, yes ticket – стисва устни младежът.
- Колега, тоя стиска устни, има ли раница, да не е терорист?
Всички погледи се вторачват в младежа. Контрольорът преценява новата възможност.
- Няма, но слизаме. Go police – обявява окончателното си решение проверяващият и всички си отдъхват, защото трамваят вече наближава спирката и намалява скоростта.
Сплотената групичка нередовни и контрольори слиза дружно и мирно на спирката.
- Брей - цъка с език възрастна дама, която светкавично се настанява в едно от освободените места. – Не ги е срам, без билети, пък си седят, а ние редовните - прави. Ред трябва да се сложи в тази държава, европейски ред!
© Ирена Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Усмивки, Сър!
-
Аааа... много е свежо! Дълбока сатира. Браво!
-
Ели, благодаря ти за прочита. Тези органи тук са на доста ниско ниво, но си права в коментара си, защото мои познати, които работят за един друг контролен орган, скоро ми споделиха, че им съобщили, че след 6 месеца трябва да владеят английски език на ниво B1!!!
Благодаря за вниманието и задълбочения коментар, Мисана! А и бях забравила този виц!!!
Радвам се, Дочка, че в деня на Европа съм допринесла за това ти европейско усещане!!!!
Благодаря ви, Вики и Маги! Зарадвахте ме! Хубава вечер и на вас! -
усмихна ме, Иренче.. усмихнат ден
и за теб.. -
-
Йес! Изкефих се по европейски
-
Чудесен къс разказ си написала, Ирена, в който изпъкват някои от абсурдите в тази странна страна, в случая свързани с контрола в градския транспорт. Както казваше Емил Кошлуков, България е на път да се превърне в етническия хотел на балканите. Така той вижда нейното "светло" бъдеще. Вече към безплатно пътуващите роми, се добавят и арабите, някои от тях са субчастици от приливната вълна на т.нар. арабска пролет, т.е незаконно пребиваващи у нас емигранти. А разликата между старите и новите контрольори ми напомня онзи знаменит виц, в който двама милиционери отиват на баня. Единият бил от старата генерация, а другият получил образование в школите на МВР. И значи, пита младият милиционер касиерката на банята: Банята функционира ли? Функционира, е отговорът. Водата циркулира ли? - пита пак младият. Циркулира - е отговорът. Телякът манипулира ли? - е следващият му въпрос. Манипулира - му отговаря касиерката. Тогава младият милиционер, с видимо чувство на облекчение, казва: Дайте ми два билета за две лица. И тук сарият го побутва и му казва: Ей ш...ние гъзовете няма ли да си мием?
Поздравление, Ирена! Майсторски написан текст с фино чувство за хумор!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
