1.
Отново пътуваше.
Имаше ли значение накъде?
Съвсем никакво - просто пътя се разгъваше с обичайната си лекота, същата с която вятъра скита над морето.
Плавното поклащане на автобуса бе като да се носи с лодка в нощта, в която се отразяваха толкова много светлинки, една по една подминавани заедно с пътни знаци на звездна магистрала.
Беше нощ и в нея можеше да се открие или скрие всичко на този свят.
Пътища - колко ли са и може да се обходи целия свят, ако поемеш по тях?
Водят към всички посоки, към всеки далечен хоризонт - започват с изгревите, завършват в залезите.
Имат ли изворът, който да бъде начало?
А дали имат някъде своя край?
Пътищата понякога се губят като мечтите, но може би все пак, за някой, са сбъдната, очакваната реалност.
Сега пътуваше по един от тях. ...