30.05.2018 г., 14:07 ч.

Някъде по пътя 

  Проза » Разкази
666 2 0
25 мин за четене
1.
Отново пътуваше.
Имаше ли значение накъде?
Съвсем никакво - просто пътя се разгъваше с обичайната си лекота, същата с която вятъра скита над морето.
Плавното поклащане на автобуса бе като да се носи с лодка в нощта, в която се отразяваха толкова много светлинки, една по една подминавани заедно с пътни знаци на звездна магистрала.
Беше нощ и в нея можеше да се открие или скрие всичко на този свят.
Пътища - колко ли са и може да се обходи целия свят, ако поемеш по тях?
Водят към всички посоки, към всеки далечен хоризонт - започват с изгревите, завършват в залезите.
Имат ли изворът, който да бъде начало?
А дали имат някъде своя край?
Пътищата понякога се губят като мечтите, но може би все пак, за някой, са сбъдната, очакваната реалност.
Сега пътуваше по един от тях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГФСтоилов Всички права запазени

Предложения
: ??:??