НЯМАНЕ
Я виж колко е спокоен градът през лятото! Няма ги софиянци, отишли са едни на море, други на село, а трети просто ги няма. Никога не са били тук. Те се появяват като локвите – образуват се от другата влага, слепят я. Разни продавачи, слуги, министри, политици и други просяци се навъртат в столицата само когато е оживено. Мислят си, че има живот, когато е оживено. Много хора мислят така, защото не познават живота.
А ти познаваш цяла част от него. Не е малка тази част. На нея има изрисувано нещо, твое нещо, върху тази част от живота ти си дал нещо.
- Трябва да даваш, в това е смисълът – беше казал един твой приятел.
Ядосах се.
- Този мой приятел беше пълен нещастник – отговорих презрително. Не обичах този спомен.
- Така ли мислиш? Защо мислиш така?
- Защото това е истината. Как другояче да мисля?
Нещастен беше човекът, и това си е. Живееше при майка си в един отдалечен квартал на столицата, няколко пъти му отидох на гости. Аз тогава живеех под наем и в никакъв случай не бях по-доб ...