Първият от влезлите беше навлякъл солидно сако, въпреки жегата, че и вратовръзката вързал, та и лачени чепици намъкнал.
„Така е – помисли си баба Гана – гражданя ! Ни копае , ни сее, ни жъне – ама знае да яде. То и синът има модерно сако, ама го слага само кога ходи на сватба. А в това кампанийно време какви ти сватби, какви ти официалности... Тоя пък за какво иде? Да е електриджията – не е. Оня още от миналата седмица ни оскуба. И тоя от ВиК-то отнесе каквото остана от пенсиите... Какво ли още ще искат?”
След първия влязоха още трима души – един изтупан и двама в по-нормални дрехи. Запристъпяха от крак, на крак, а първият рече силно и уж весело:
- А здрасти, бабо ! Какво правиш, как си? Я каква градина си засяла ... Сей, гледай, че и в града носи, и ние сме хора, трябва да ядем!
Баба Гана остави шишето от олио, дето се мъчеше да направи като кристал, пък отиде при неканените гости.
- Да ти донеса, баба, ама ще ядеш ли? Щото това е люцерна, за шилетата. Няма вече сили дядото, та тая го ...