Знаеш ли, о, съдба, реших да пътувам, за да разбера накрая, че в собствения си дом съм по-голям самотник отколкото в чуждия. А ти после така ме изигра, че понякога се чудя защо те следвам? Толкова зла си към мене?! Но вярвам, че ще дойде ден, в който ти мене ще следваш, и тежко ти тогава. Ще ти покажа колко много планински градини притежавам... много, но все още необработени, не оплевени.
Много плевели има в тях, а сякаш все време не ми остава да ги очистя. Ех, това време. Понякога имам чувството, че вие двете така сте се съюзили срещу мене, за да ми дадете повод за война; повод, за да се боря.
И точно сега сякаш имам сили да повдигна всички планини на тази земя и да ги разтреса, така, че грохотът да отърси слуха ми, за да не чувам хората. Търся и аз своята пещера, но все още не я намирам. Понякога се чудя, о, съдба дали да не те питам къде е, но се сещам, че тази твоя зла съюзница, времето ще ми я покаже.
Нужно ли е да извървявам още хълмове стръмни, след като се търкулвам и падам, и ...