Имам две симпатични колежки в работата си - Калинка и Еленка. И двете са на под 30 години. Назначиха ги по едно и също време преди около година.
Онзи ден (бюрата ни в офиса са едно до друго) станах неволен свидетел на следния прелюбопитен разговор:
Калинка:
- Ох, нямам търпение да се прибера за да си дочета книгата.
Еленка:
- Каква книга, бе кака?
Това обръщение помежду им в началото ужасно ме дразнеше. После, слава Богу, установих, че няма да се разпространи и към мен (все пак наистина съм им "кака") и го преглъщам мълчаливо.
Калинка:
- "Оцеола".
Еленка:
- "Оцеола"? Какво е това?
Тук не се сдържах и възкликнах: ...