6.
За щастие на Винкел и на останалите, Чичарита не беше изпаднала през черната дупка. Тя обикаляше, въртейки се в орбита, по Хоризонта на събитията.
Дупката бе с диаметър от двадесет метра.
Самият феномен беше прихванат в някакъв син мехур, който го обграждаше и явно му пречеше да се разраства, да излъчва радиация и да поглъща повече неща, отколкото бе възможно, с изключение на нещо леко от време не време.
Къщата на Винкел също обикаляше в тази зона, само че – на парчета.
- Чичарита! - не се сдържа философът.
- Къщата явно... не съществува за него – вметна басистът. - По един или друг начин.
- Кавал ме накара да я спра тъкмо навреме, преди да достигне опустошителни размери, и да заизлъчва вредна радиация, за съжаление не успях да спра разрастването на облака, както и останалите неща – каза Окуляр.
-ВИНКЕЛ! ВИНКЕЕЕЛ! ЧИНИИТЕ! ЛЕТЯТ... НЕМИТИ!
Тримата музиканти запазиха многозначително мълчание, а Винкел се провкна:
- Идвам, идвам, моя Чичарита, в бяло по-дяволита...
- Да приключваме – ...