6.

За щастие на Винкел и на останалите, Чичарита не беше изпаднала през черната дупка. Тя обикаляше, въртейки се в орбита, по Хоризонта на събитията.

Дупката бе с диаметър от двадесет метра.

Самият феномен беше прихванат в някакъв син мехур, който го обграждаше и явно му пречеше да се разраства, да излъчва радиация и да поглъща повече неща, отколкото бе възможно, с изключение на нещо леко от време не време.

Къщата на Винкел също обикаляше в тази зона, само че – на парчета.

- Чичарита! - не се сдържа философът.

- Къщата явно... не съществува за него – вметна басистът. - По един или друг начин.

- Кавал ме накара да я спра тъкмо навреме, преди да достигне опустошителни размери, и да заизлъчва вредна радиация, за съжаление не успях да спра разрастването на облака, както и останалите неща – каза Окуляр.

-ВИНКЕЛ! ВИНКЕЕЕЛ! ЧИНИИТЕ! ЛЕТЯТ... НЕМИТИ!

Тримата музиканти запазиха многозначително мълчание, а Винкел се провкна:

- Идвам, идвам, моя Чичарита, в бяло по-дяволита...

- Да приключваме – предложи Брамбъзи, без да изчака края.

- Съгласен – каза Окуляр.

Окуляр лапна кавала и засвири.

Мехурът започна да се свива, а с него и черната дупка. Ставаше все по-малка и по-малка. Доби размера на монета и се придвижи към Окуляр. Той извади цилиндрична стъкленица, сложи я пред дупката, тя се пъхна в нея и той затвори капачето. Синият мехур продължаваше да я обгражда.

-Готово, засега трябва да я държа тук. В лабораторията мога да я унищожа, но мисля че трябва да я запазя.

- Защо? - попита Скръндзи.

- Това е първият по рода си отвор към други вселени.

- Ами, ако някой го открадне – попита Брамбъзи.

- Няма да се случи. Гарантирам!

- Чичарита!

Четиримата се обърнаха към Винкел, който беше приклекнал към трудноподвижната си жена, тупнала на земята. Около тялото ù имаше пукнатини по бетона.

- Винкел, Винкел, о, Винкеле, чиниите...

- Ще ги измия, всичките до една...

- Счупени са!

- Пак ще ги измия, всичките, парче по парче!

Окуляр вдигна вежди, а Лютня каза:

- Ех, любов, да можеше всички да имаме толкова сходни чувства – и изгледа Брамбъзи, а той се обърна към нея, клекна на земята, хвана ръката ù и каза:

- Лютерита, Лютерита, моя Лютерита,

по-страшна и от кон, когато рита,

но безстрашен съм аз и без никой да ме пита

не бих те заменил, дори за медна пита.

Тя дръпна ръката си:

- Ама не, само за гумена кукла и плюшен алигатор!

- Но това е невярно, Лютерита

моя, Лютерита,

нека те настроя

в до или ре...

- Не! - изпищя тя и му приложи хватка.

Скръндзи вдигна баса си, приклекна и започна:

- Джаксанита, Джаксанита,

по-фина и от Фендер - джаз, пресижън,

и електноката ти активна,

пее в моята душа,

дори когато си пасивна.

След това се изправи, сложи баса на земята и каза:

- Така, стига бездарна поезия, Окуляр, как Тарамбуков е сложил черна дупка в дебелото черво на Чичарита?

- Ами този инструмент провокира неизвестни досега частици, които имат контрол върху пространствено-времевата материя. Тарамбуков ме принуди да създам черна дупка, след което да я каспулирам и да я смаля. Съмнявах се, но се изненадах, че успях. След това се погрижи тя да попадне в тарелката кебапчета, която Винкел щеше да купи на Чичарита. Само жена му имаше достатъчна мощ, за да... както и да е.

- Ясно, ти ли го създаде? - продължи басиста.

- Да, с него открих частиците, които контролират разпада на молекулите и още други явления, които са извън контрола ни по друг начин.

- Какво? - попита Лютня, приведена под натиска на Брамбъзи.

(За протокола – не правеха нищо, което да е за червена точка. Лютня се опита да му приложи хватка от айкидо, в отговор на поетичните му откровения, но китаристът я бе обърнал срещу нея... за момента.)

Взаимоотношенията им... будеха интерес.

- Как така отваряш черни дупки с кавал?! - продължи Скръндзи.

- Чрез звуковите честоти, те... ОХ! - включи се китаристът, но не довърши, защото Лютня бе взела превес.

- Случайно, експериментирах... свирих в лабораторията си, знаете че... не излизам често и се получи.

- И по този начин Кавал Тарамбуков... е сложил... черната дупка... в кебапчетата на Чич.. – добави Брамбъзи, но не довърши, защото трябваше отново да вземе водеща позиция в спаринга.

- Ясно, абе, вие двамата, няма ли да кротнете най-накрая! - не се сдържа басистът и колегите му се пуснаха, но продължиха да са нащрек един към друг с периферното зрение.

- Окей – каза Брамбъзи.

- Окей – каза Лютня.

Скръндзи се плесна по челото.

- Оле, Боже!

- Добре, а Чичарита как не падна през дупката? - попита Лютня.

- Амии... бих казал, че теглото ù – отговори Окуляр, с глас клонящ съм шепота – се е уравновесило със силата на притегляне, оказвано от черната дупка и така се е задържала в Хоризонта на събитията.

Тримата замълчаха и кимнаха с глави, нащрек с Винкел, но той продължаваше да води романтически полемики с жена си.

През това време мъглата започваше бавно да се разсейва. Кафявите духове кръжаха около тях, но без да ги докосват.

- Ако включим кавала към усилвателите, ще можем да отървем града от тази смрад и гадовете, макар че ми се ще да уловя едно – каза ученият.

- Съгласен – отвърна Брамбъзи - но не да улавяш едно, две или колкото ще!

- Ех, как ми се щеше! - отвърна ученият, примирен. - Но нямам инструменти бездруго.

Двамата отидоха до автомобила, а Скърндзи и Лютна към другата двойка.

- Чичарита, как си? - каза певицата и клекна до нея.

- Лютня, къщата, фурната, котлона, хладилника, канапето, заминахаааааа!

- Спокойно, можете да дойдете у нас, докато си намерите нови.

- Охо, Брамбъзи ще е във възторг! – вметна банкера и се ухили.

През това време прозвуча мелодията от кавала през усилвателите. Мъглата бавно започна да се разстила и духовете заизчезваха с нея.

7.

Главен брат Екър Сантиметров въздъхна от удоволствие, когато потопи крака в легена с гореща вода, сложен му под стола на височайшия брат на ложата. След това вдигна десния си крак и започна да го разглежда с възхита и благоговение. В залата пристъпи брат Хоросан Тухлов, вторият по йерархия след Екър Сантиметров.

- Брат Екър – каза той и се поклони вдясно на височайшия. В средата на залата имаше голяма кръгла маса. Столът на Екър бе на голям пиедестал пред нея.

- Брат Хоросан, погледни мазола на крака ми, не е ли станал превъзходно дебел и как блажено, изящно се бели! А кракът как мирише...!

- Да, Брат Екър, във вас виждам истинското превъплъщение на Великият вселенски, мазолест крак.

- А какво ще кажеш за гъбичките под своенравните ми нокти?

- Такъв плътен жълтеникав нюанс, малко от нас могат дори да си мечтаят да се приближат бегло до това непостижимо ваше въплъщение на Великият вселенски, мазолест, крак.

- С единственото изключение, че...

- Око има само той – довърши Хоросан.

- Заучил си до съвършенство нашите доктрини, братко. Ти си достоен последовател на Орденът на мазолите.

- Благодарен съм за думите ти, братко Екър, но пристигам с нерадостни новини.

Екър топна отново крака си в легена и въздъхна от удоволствие, особено когато парата нахлу в ноздрите му.

- Какви ще да са те?

- В Държавата Металиум, там където пуснахме миризливата, хиперпространствена бомба.

- Ъхъм – каза другият със затворени очи.

- Била е спряна?

- Какво?

- Пушилката е изтляла, вместо да се разпростре. Музиката е затихнала, агентът ни – Кавал Тарамбуков е арестуван от общинските власти, а източникът на бомбата ни – Чичарита е настанена жива и здрава в болница и е на профилактика.

Екър стоя дълго със затворени очи, след това ги отвори.

- Кавал Тарамбуков се е провалил? Имал е всички предпоставки за успех, как е станало това? Да не би да е имал неблагоразумие да даде инструмента на друг?

- Бил е спрян. След това са му взели инструмента.

- От кого?!

- Някакви музиканти... ,,Обезумелите ангели“, тъй се казват - сред тях е бил и мъжът на Чичарита – барабанистът-философ Винкел Парташков. Мисля че точно той го е... потрошил от бой.

- Другите? - попита с набиращо сила бедствие в гласа Екър.

- Брамбъзи Гадулков – музикален продуцент, жена му – Лютня Гадулкова, певица, инструктор по аеробика и бивша жена на Тарамбуков, Скръндзи Стотинков – банкер и асоциален басист. Сред тях е бил и ученият, изнамерил контролът върху пространствено-времевите феномени. Доколкото знам, той е затворил дупката, която щеше да погълне Пърпълтаун.

Екър се позамисли, барабанейки по стола, след което каза:

- Отървете се от тях, реши как, след това... пуснете на жителите напаст от вмирисани крака, знаеш от коя планета и удушете града в миризмата им. После държавата. По-нататък става лесно да ги направим наши роби. Ако и това не стане... увеличете им сметките за ток.

Разбира се, в друго измерение, други се бяха сетили за това в обратен ред.

Последва мълчание, след което брат Хоросан се поклони.

- Ще бъде изпълнено, Главен братко.

Тухлов излезе от залата, а брат Екър продължаваше да топи крака в горещата вода, която започваше да изстива.

Брат Екър погледна ръката си. Потърка я под китката и оттам изпадна парче кожа в легена.

Мъртвата кожа оголи под себе си слой от тъмночервени люспи.

Брат Екър извади огледало от пазвата си и се огледа. Виждаше се най-обикновено човешко (типично за тази планета) лице – очи, нос, уста, коса, вежди, кожа в цвят охра.

С тази разлика, че очите не бяха с кръгли зеници и цял ирис около тях.

Бяха издължени, тесни и сцепваха ириса на две.

- Тази планета е наша! - прошепна той с глас, като от детски кошмар.

ЕПИЛОГ:

Планът им за ликвидиране на Обезумелите ангели обаче срещна леки затруднения.

                                                              К Р А Й