Aug 18, 2024, 10:37 AM

Обич на една ръка разстояние 3 

  Prose » Narratives, Others
428 0 6
7 min reading
Наслаждавахме се на тихия плисък на морската вода, на вятърчето което приятелски повяваше, морето наистина синьо, като огледало отразяваше безоблачното синьо небе и немилостивото слънце.
- Ох, никога няма да ми омръзне да лежа така и да се наслаждавам на гледката. А залезът вероятно е вълшебен - говореше замечтано Мимето и се унасяше отново в нещо като дрямка.
Погледнах я, все още лъщяща от лосиона.Е, трябваше и аз да се омажа по-обилно и да започнем борбата, като пехливаните от мазните борби на празник в Одрин...Кой ли ще победи, мечката един път отгоре, два пъти аз отдолу... Колко ли сме придрямвали така, омаломощени от слънцето и солената вода.
Погаделичках я по ходилото
- Мименце, хайде скривай ги в горнището и да се топнем в морето.
Наскачахме бързо и хванати за ръце след десет крачки сме във водата. Пръскахме се, гмуркахме се един срещу друг, поопипвахме чуждото тяло, смях. Обикновено държание на хората покрай морето, нали сме дошли да се забавляваме.
Слънцето се беше уморили да ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Petar stoyanov All rights reserved.

Random works
: ??:??