Наслаждавахме се на тихия плисък на морската вода, на вятърчето което приятелски повяваше, морето наистина синьо, като огледало отразяваше безоблачното синьо небе и немилостивото слънце.
- Ох, никога няма да ми омръзне да лежа така и да се наслаждавам на гледката. А залезът вероятно е вълшебен - говореше замечтано Мимето и се унасяше отново в нещо като дрямка.
Погледнах я, все още лъщяща от лосиона.Е, трябваше и аз да се омажа по-обилно и да започнем борбата, като пехливаните от мазните борби на празник в Одрин...Кой ли ще победи, мечката един път отгоре, два пъти аз отдолу... Колко ли сме придрямвали така, омаломощени от слънцето и солената вода.
Погаделичках я по ходилото
- Мименце, хайде скривай ги в горнището и да се топнем в морето.
Наскачахме бързо и хванати за ръце след десет крачки сме във водата. Пръскахме се, гмуркахме се един срещу друг, поопипвахме чуждото тяло, смях. Обикновено държание на хората покрай морето, нали сме дошли да се забавляваме.
Слънцето се беше уморили да ...