di_t (T.Т.)
229 5980
Feb 4, 2021, 12:40 PM

 Обрат - Първа част 

  Prose » Narratives
839 4 26
Multi-part work
6 мин reading

                    
      Лили бързо излезе от аптеката и се спусна по стръмната улица.
Не можеше да свикне с хълмовете на Сан Франциско. Вече втора година се катереше тук. Липсваше ѝ Киев, но пари в Киев нямаше достатъчно.
   Завърши Медицинския, поработи две – три години, нищо не постигна за това време и реши да пробва на другия край  на света. Беше млада и дръзка. Искаше да види света. Омаяна от идеята за Щатите, тя си науми, че трябва да замине там.
     Звъня всеки ден на леля си по скайпа, оплакваше се, мрънкаше и накрая успя. Леля ѝ Тамара я посрещна, помогна  ѝ да започне да учи. Лили изкара училището за медицински сестри и се прости  с  мечтата си да бъде лекар тук. Трябваха й още пари  и много време. Тя ги нямаше и двете. Не ѝ зачетоха дипломата от Киев, затова бързаше да  намери работа. 
    Лили беше на двадесет и осем години, стройна, хубава  и млада. Умът ѝ беше бърз като бръснач. Русата ѝ, като есенни листа коса се спускаше в една конска опашка зад раменете ѝ. Очите ѝбяха синьо – зелени като океана, пробляскаха с пламъчета щом разни  щури идеи минаваха през главата ѝ.  Устните й плътни  и сочни, а тялото изваяно, с дълги бедра, гладка кожа и стегнат бюст. 
    Мечтаеше да се омъжи за някой богат американец и да си изкара лесно живота, но все още не попадна на такъв. Мъжете, които познаваше покрай леля си Тамара не бяха стока. Бяха бохеми, наркомани  и пияници. 
   Ъгълчетата на устата ѝ се разтегнаха и Лили се подсмихна на една мисъл. 
    Да изкарам някоя година при мис Тейн, тя плаща добри пари, ще спестя и тогава ще започна друга работа…Ще имам повече време за срещи…все  някой  ще намеря и ще увисна на врата му… 
     Ту се изкачваш  и се обливаш в пот, ту се препъваш в спускането, както и в живота– мислеше си тя. 
    Погледна часовника. Единадесет часа. Закъснява, а освен  тези лекарства трябва, трябва да изведе старицата и на разходка, а тя винаги се мръщеше  ако е прекалено горещо. Но не пропускаше разходки. Дори да гърми и трещи, вземаха дъждобрани и чадъри, но обикаляха из парка, кафенета и ресторанти.
      Беше  слънчев ден. Средата на август. Нямаше още и обед, но жегата  се усещаше, кожата лепнеше, въздухът беше натежал като балон, който те обгръща отвсякъде.
    Токчетата  й  чаткаха по тротоара, краката я боляха. Май трябваше да обуе маратонки. Мина покрай едно кафене и метна поглед на масите отвън. Имаше безгрижни мъже и жени, чийто погледи блуждаеха, те  мързелуваха, пиеха си бавно кафето и не им пукаше за нищо. По масите се виждаха стъклени купи със сладолед, порцеланови чаши с мокачино, безалкохолни, закуски в и чинии,  малки вази, с натопени рози. 
   Май съм гладна, само едно кафе изпих сутринта, този крокодил не ме остави на мира да закуся.
   Как и аз искам да се мотая по цял ден из града, да стоя на плажа, да плувам… но мис Тейн ме чака и пак ще ме схруска…
   Лили приближи до високата порта и влезе . Дворът не беше огромен, но подреден  с вкус. Високи палми бяха строени като войници в една редица, азалии и бугенвилии, рози и какви ли не цветя разтваряха цветове и радваха окото. Тревата на моравата беше тучно зелена.  Идеално окосена от Мигел. Този мексиканец, какво си въобразява? Никога няма да изляза  с него! Гледа ме като прегладкяло псе...
       Къщата с пет спални и пет бани, огромен хол, кухня , дневна и кабинет се издигаше зад градината. Бялата  фасада искреше на слънцето и изглеждаше чудесно. 
    Лили беше изморена от търчане и плувнала в пот. Изтрополи по стълбите  и влезе в хола.
                    - Еееее, най – накрая си домъкна задника – измърмори мис Тейн.
    Лили прехапа устни и ги сви.

     Боже, как ще я изтрая и днес, а е едва  обед? Дали да не ѝ сипя един скоч, че да миряса? Да ѝ се замотае главата...хи ... хиии...
     Мис Тейн я обиждаше , хокаше я, но тя търпеше. Беше никоя тук. Нямаше начин да се озъби  на злобната вещица. Щеше да загуби работата си, затова държеше езика си здраво зад зъбите си. По цял ден изпълняваше прищевките и капризите ѝ. Къпеше я във ваната, бършеше тялото ѝ даваше ѝ лекарства, слушаше глупостите ѝ. От три  до пет имаше два часа отдих. Тогава старата похъркваше.

    Лили влизаше в интернет и гледаше сайтовете. Два часа. После пак като кукла на конци.
   Всеки четвъртък се домъкваха още три старици. Играеха бридж. Тогава мис Тейн слагаше още златни гривни, колието си с диаманти и се издокарваше за вечерта. Розовите диаманти искряха на сбръчканата ѝ кожа. Светлината на полилея се пречупваше в тях. Играеха лъчи. Бяха великолепни. Когато за първи път  ги видя,  Лили се взираше в тях като омагьосана. Една нощ, когато старата спеше, Лили отвори сейфа и извади колието. Подържа го в ръце, загледа го унесено и после бързо  го остави и заключи сейфа. Там имаше и дебели пачки банкноти по сто долара.
     Приятелките на мис Тейн пристигаха шумни  и весели. Първо вечеряха, хилеха се  с пискливите си гласове,  после пиеха кафе и ликьор, джин или коняк, ядяха сладкиши, клюкарстваха  и започваха играта. Свършваха в полунощ.
   Лили стоеше край тях, макар че очите ѝ се затваряха за сън. Ту искаха сокове, сладолед, ту нещо друго. Беше момиче за всичко. 
            Отхвърли всичко от главата си. Замълча, погледна крадешком големия стенен часовник, обърна се и отиде да вземе чаша с вода за лекарствата на старицата. Подаде  ѝ хапчетата.
        Мис Тейн ги поглъщаше  едно по едно. Отваряше начервените си  устни като риба, поемаше таблетката, пиеше глътка вода и после затваряше плътно устата си. Притваряше очи  и потупваше с ръка гърдите си, сякаш чакаше хапчето да тръгне към стомаха ѝ.
     Гушата ѝ беше увиснала като на угоена пуйка, кръглото ѝ лице беше намачкано от бръчки. Косата ѝ беше тъмна /боядисана от Лили веднъж месечно/, завита на стегнат кок, прихванат с една шнола от костенурка. Тялото ѝ беше дребно и съсухрено, ръцете ѝ бяха обсипани  с пръстени, ноктите с ярък  червен лак. Наближаваше деветдесет години, но със сигурност щеше да изкара и до сто. Вземаше лекарства, но с тях кръвното ѝ беше като на космонавт. Шепа витамини и добавки, чайове от билки и какво ли не.
   Мис Маргарет  Тейн имаше гаден характер. Проклетия, но богата проклетия. Цял живот не беше правила нищо съществено, освен че се беше омъжвала три пъти за богати  мъже. Два пъти се беше развеждала, а третият път овдовя  и остана единствената  наследница. Нямаше деца и всичко беше за нея - хубава къща, две коли, достатъчно пари, бижута, картини в двете ѝ  частни галерии.
-    Хайде, Лили да  излезем. Вземи ключовете на колата, капелата ми  и вода. Аз  отивам до тоалетната, а ти не се мотай.
   Лили тръгна към гаража, изкара колата, отвори задната врата и застана права да чака старицата.
    Настани я, подкара колата  по булеварда и се запровира между трафика. Отиваха в крайбрежния  парк, опасващ града като пръстен. От ниското  пътят започваше да криволичи  и да се издига нагоре, и все нагоре. Ставаше стръмно и Лили превключи  на по – ниска предавка. Започна изкачването. Днес реши да отидат  в най – високата част.
   Големи  изсечени скали се извисяваха в западния му край. А надолу над скалите се синееше океанът. Повяваше  нежен бриз. Ресните на палмите трептяха и се полюшваха нежно.
      Лили погледна изпод тъмните си очила към океана.      

Една примамлива, но все още несигурна  мисъл  бързо , като светкавица премина през главата ѝ.
  
            Следва…..
 

» next part...

© T.Т. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ще видим
  • Интересна история. Жал ми е за малката украинка, но нещо ми подсказва, че бабето няма да доживее до старини
  • Благодаря на редактора за неговия избор!
  • Радвам се Силвия, че прочете!
  • И аз съм на опашката, много е интересно.
  • Поздрави, Гале! Благодаря за любими!
  • Благодаря Наде за "любими"!
  • Благодаря Ванко! Поздрави!
  • Това е съдбата на много наши сънародници в чужбина.Много ми хареса.Чакам продължението.
  • Поздрави Блу и Пепи!
  • И аз съм на опашката от чакащи
  • Чакам обрата
  • Ще продължим
    Благодаря, че прочете!
  • Охоо,започва се,в очакване нататък.Поздрав.
  • Благодаря, Скитница! Хубава вечер!
  • Е, да... Така е написан финала на първата част, че подвежда Само мога да кажа- в очакване съм на развитието
  • Едно е да мислиш , друго е да го направиш
  • Тази Лили, май ще се окаже, че не е "добро" момиче
    Интересно е! Чакам развитието
  • Ех, Генек, усмихна ме
    Благодаря, Роси, че прочете!
  • Заинтригуващо начало!Ще следя с интерес!
  • Те така са изчезнали динозаврите - от млекопитаещите писатели. Изтребени.
  • Ах, дано има късмет момичето!
    Умна е , все ще измисли нещо
  • Да кажем че парите в Америка не растат по палмите, а са в сейфове, това е така.
    Че Лили е голяма късметлийка, е доста подозрително, но да се надяваме, че накрая ще разберем!
  • Генек, чужденците "по -лесно" ги убивам
  • Благодаря, Генек.
  • Започва приклекателно.
    Само не разбирам тая страст към чужди герои.
Random works
: ??:??