Обрат- втора част
Multi-part work « to contents
Защо някои хора получават всички екстри, а някои – нищо от живота? –Защо ... мислите ми кръжаха като оси из главата и не ми даваха покой. Мис Маргарет Тейн си живееше като кралица, а аз й слугувах. Тя е глупава, но богата...а аз умницата, докторка ... бях едно нищо в дома й.
Лежах в леглото си, въртях се, а сънят бягаше от уморените ми очи. Краката ми туптяха. Не бях подвила крак през целия ден.
На съмване заспах и засънувах. Розовите диаманти на колието се въртяха пред мен, хвърляха отблясъци и аз си представях как ги слагам на моята шия. После ръката ми се протяга и ги докосва, но нещо избухва в пламъци и аз отдръпвам пръсти от тях. Поглеждам и виждам обгорената си ръка, почерняла като въглен. Боли много.
Събудих се от звъненето на алармата. Мис Тейн настоятелно натискаше звънеца. Станах, облякох се бързо и през глава хукнах към стаята й.
- Добро утро!
- Добро ли? Никак не е добро! Хей, Лили! До кога ще чакам да благоволиш да дойдеш? Донеси ми закуската и кафето! Веднага!
Беше в обичайното си лошо настроение, както всяка сутрин.
Стоплих й два кроасана , сложих чаша кафе и забързах към стаята й.
Тя захапа кифлата. Надигна чашата с кафе и се отпусна.
Отидох до прозореца, вдигнах щората и го отворих. Небето синееше лазурно и чисто. Без нито едно облаче. Слънцето препускаше по склоновете на града. Лъчите проблясваха и се промъкваха под листата на палмите. Беше чудесен летен ден. Като в рая.
Ако не беше този крокодил тук, за да ми вгорчава живота може би щях да бъда щастлива.
После влязохме в хола.
- Донеси ми колекцията от марки! Размърдай се – нареди ми мис Тейн.
Беше още намръщена. Бръчките й ту се изопваха, ту се отпускаха. Очите й се забиха в мен и аз едва удържах погледа й. Дали знаеше, че не мога да я понасям?
Усмихнах й се ведро. Трябваше да си играя играта.
Знаех комбинацията на сейфа, взех ключа и го отворих. Зад пачките с долари се намираха няколко албума с марки. Взех ги. Очите ми се спряха за миг на колието. То си стоеше върху черното кадифе и си кротуваше тихичко.
Мис Тейн взе лупата и се захласна. Взираше се със сивите си студени очи във всяка марка.
-Виж, Лили…тази е много ценна. И таз. И другата…
Едва доловима усмивка се разтегна на лицето й. Тя започна да ми обяснява за марките, идеалният й маникюр сочеше всяка марка, ахкаше и охкаше в екстаз.
После замлъкна. Аз също мълчах. Имах разпоредба да не говоря, ако не ме пита нещо.
Стоях зад нея, кокорех се и попивах чутото.
Два милиона долара е цялата колекция…- гласът на мис Тейн проехтя и сякаш раздра тишината.
Два милиона! Два милиона! – зазвъня ми като рефрен на песен…
- Лили, прибери марките! И виж колко прах има по мебелите…аууу…ще свършиш ли нещо днес, бе момиче?
Кимнах. Взех кърпи и започнах да бърша. Тя не спираше да каканиже. Бях зад гърба й. Бях свикнала с грубостта й, но нещо се надигна в мен и засъска като клапан на локомотив. Почиствах една статуетка от сребро. Масивен къс. Държах го в пръстите си и затреперих. Искаше ми се да го стоваря върху стегнатия кок на старицата, за да млъкне. Виждах как я зашеметява ударът и тя затваря уста. Устата на мъртва риба.
Боже, изперквам май…
Тръскам глава и прогонвам тези мисли. Махам пръстите си като опарена от статуетката.
В главата ми два гласа спорят.
Замахни…и удряй…тя това заслужава със злобния си език… - казва единият.
Луда ли си? Нали ще я намерят мъртва и ти ще си виновна?-обажда се другият.
Скрий я някъде…все някъде може да изчезне… а марките са два милиона…и не забравяй и розовите камъни …Мигел ще ти помогне да я скриеш, той е обсебен от теб…
- Хей, хей! Къде витаеш? Приготви ми ваната! И после ще излизаме.
Сепвам се от тягостните си мисли и кимам. Ще се стегна. Тази работа ми трябва. Добро е заплащането. Още една година да изкарам. Да стъпя на крака. После...сбогом мис Злоба...но сега съм в капан - без пари, без подкрепа, без приятели, без никой. Сама. На другия край на света.
Пускам крановете, водата шурти и пълня ваната. Събличам мис Тейн.
Дрехите й падат една по една, докато остава голото й сбръчкано тяло. Сбръчкана е като костенурка. Подавам й ръка и тя шляпва във ваната. Подпира глава на ръба и затваря очи. Аз слагам балсам в ръката си и го втривам в косата й. Масажирам я леко, разресвам я и я измивам.
- Пусни ми музика, момиче. За нищо ли не се сещаш? Главата ти е празна като… като…. не знам какво – завършва речта си мис Тейн.
Пръски от слюнка хвърчат от устата й. Пак е ядосана. Всеки ден продължава с този кошмар.
Днес е много гадна. Има дни, когато е гадна, но има дни – когато е невъзможно гадна. Днес е такава. Разбива ми психиката.
Закипява ми, но се обръщам и пускам копчето. Нежната музиката проехтява. Мис Тейн примижа и се отпуска в пяната.
Само ръката ѝ с хищните червени нокти се полюшва в такт с мелодията.
Дремя отстрани като часовой и я чакам за нови заповеди.
Взирам се в тила ѝ над водата. Едно желание се пробужда в мен. Иска ми се да я потопя надълбоко и да я държа, докато изчезнат мехурчетата въздух.
- Нещо става с мен… ха… хахааа… защо искам така отчаяно… да се отърва от мис Тейн ? – почва единият глас.
- Защото те унижава и е злобна – отговаря другият.
- Ами напусни веднага.
- Това не е изход. Тя ще тормози някой друг…Тя трябва да си получи наказанието. Да изчезне завинаги от хоризонта.
- Я, стига. Престани!
- Страх те…страх те…остави се тогава да те мачка…
Натиквам неканените и жестоки гласове в най-далечните кътчета на главата си. Трябва да се отърся от тях. Страх ме е от тях.
Поглеждам в огледалото и виждам лицето си. Побеляло е като тебешир, без цвят. Кожата ми настръхва.
Ръцете ми пак затреперват.
След малко се окопитвам и започвам да сапунисвам мис Тейн.
Преглъщам въздишката си, но от клепачите ми се спускат няколко сълзи и запарват по бузата. Стискам здраво устни и се стягам. Добре, е че тя не ме вижда. Добре е,че не може да прочете мислите ми…
Музиката продължава да ехти весело, макар че на мен никак не ми до музика. И никак не ми е весело.
Продължава…
© T.Т. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави, Силвия!
-
Динамично, ярко, представих си всичко а все едно бях там. Ще видим накъде ще избие търпението. Отивам натам.
-
Благодаря
-
di_t (T.)
И на теб
-
Хубав ден, Бистре!
-
di_t (T.) само така
-
Благодаря ти. Ще има още екшън
-
di_t (T.)
Прочетох вече, чакам още -
Трета част вече е качена.
-
di_t (T.) факт, обаче тия натрапчиви мисли не са добър знак. Щото са твърде натрапчиви. Впрочем, виждам и третата част, ма не мога да я прочета
Дава ми отказан достъп. Да не би да не е пусната все още и да виси като чернова? -
Едно е да мислиш, друго е да го направиш
-
Тя, търпи-търпи, обаче тия мисли никак не са на добре (което ме навежда на мисълта колко ли хора имат моя вуду кукла, ама това е съвсееем друга тема)... Нататък...
-
Тя търпи Мълчи си
Всичко това е в главата й.
Никой не знае какво се върти в главата на друг човек.
Едва ли някой ще споделя с друг човек какви са му намеренията.А украинките не си поплюват, много са свободолюбиви. -
Ив, не е лоша идеята ти
Роси, радвам се че си се отървала от такова женище! -
Трудно е ,когато си мислиш,че нямаш избор! Минала съм през такъв етап,когато дойдох в чужбина. Една такава мис Тейн я издържах 3 дни.Но съдбата на човек извън родината и при това сам е много трудна.Поздравления,близко ми е и ще чакам с нетърпение развоя.
-
Да, така е Блу. Да направиш своя избор понякога е трудно.
Поздрави и хубав ден! -
Винаги когато вършим нещо защото трябва, а не защото го искаме започват да се обаждат тези гласове. Целта сигурно е да се осъзнаем, да направим избор и или да се върнем към себе си, или да пропаднем в бездната.
-
Продължава историята
Поздрави, Майсторе и хубав ден! -
В тази част се сменя начинът на повествование. Разказът продължава от името на Лили. И става още по-интетесно. Заглавието обещава да се случи нещо неочаквано. Ще видим дали това, което предполагам ще се случи.
-
Стои там, защото е решила да направи някой долар, плаща й по - добре от възможността да работи на друга работа. Няма в момента по - добра алтернатива.
Няма пари дори за наем .
Но постоянните обиди и униженията й идват до гуша. Объркана е. Ненавистта й към бабата расте всяка минута.
Ако се отнасят добре с нея, всичко ще е ок. и тя ще си работи щастливо. Но уви... -
Да слугува? За това е отишла там, да работи. Нещо ми бяга тоя образ. Завистта и злобата ясно до какво ще доведат. Освен бабата да падне с риск да се пребие, Лили да ѝ помогне, и тя да ѝ завещае богатството си. А Лили да излезе от цялата история чиста и неопетнена. Просто си разсъждавам на глас. Но Лили е не по-малко злобна. Все пак работи за нея, но не насила, нали?
-
Привет на всички!
Пепи, мисля че Лили не е тъпа, просто е много изнервена да слугува на тази злобна жена, която всячески я унижава и потиска психически.
Инче, ще видим какво предстои за мис Тейн...
Стойчо, наистина Лили се двоуми що да стори, страхува се от собствените си мисли. Но ще направи своя избор.
Скитнице, благодаря че прочете историята.
Ще продължим и по-нататък -
" Ако не беше този крокодил тук, за да ми вгорчава живота може би щях да бъда щастлива." - значи в чужда къща се чувства "тука" и стопанката ѝ пречи? Извинявай, ама тая Лили биполярна ли е или е толкова тъпа? А че е завистлива и алчна, вече го разбрахме.
-
"Тя е глупава, но богата."- не, не е глупава... ако беше глупава едва ли щеше да има всичко, което има, а Лили е глупава, щом смята, че "Да изчезне завинаги от хоризонта" е решение... току-виж Маргарет й е прочела мислите..
-
Раздвоение...
-
Тук съм Прочетох на един дъх Дано главицата и́ е не само красива, но и достатъчно умна!
Е, ще почакам за следващата част! Поздрав di_t (T.Т.) -
Поздрави, Щураче! Хубава вечер!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
