Излезе на двора, разтривайки слепоочията си в опит да осъзнае видяното и чутото току-що. Огледа се - няколкото греди, струпани под навеса в долния край на двора на хижата, щяха да свършат добра работа на първо време.
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна нагоре към хижата.Тежеше като да е от олово.
„ Сигурно така се е чувствал и Сизиф докато е бутал своя камък.”
От усилието ръцете му изтръпнаха, пот обля главата и гърба му. „Кога друг път съм напрягал толкова мускули? Бостънският фитнес ряпа да яде”
Ако някой го наблюдаваше от високо сигурно би го оприличил на мравка влачеща сламка, много по-дълга и по-тежка от самата нея. С последни усилия се довлече до зоната на разрухата като с изненада установи, че на открито гредата тежеше невъобразимо, главата му кънтеше на кухо, като пълна с горещ въздух цистерна, ала за сметка на това в близост до натрошените стъкла и стърчащите железа, гредата ставаше лека като детска играчка от стиропор, а главата му ...