ОБУЩАРЯТ
Стоя на сянка в кварталната градинка. Посрещам с поглед всяка жена, която премине край мен. Вече съм на деветдесет и пет. Но меракът ме държи жив.
От малък съм си такъв. На тринайсет години в училище сложих жива жаба в потурите на едно циганско момиче. То се разписка, но най-важното, смъкна облеклото, за да извади животинката. За това си деяние щях да изврънкам от училище. Спаси ме бащиният авторитет и някой лев за успокоение на циганското семейство. Едва завърших седми клас, докато дойде време за казарма. За малко да се оженя за младата си учителка.
По време на отпуските в казармата се запознах с момиче, чието верую беше комунизмът. Дали в нея се влюбих, или в партийната работа, но скоро създадох нелегални войнишки партийни групи в казармата.
Намери се предател и аз бях осъден на смърт чрез обесване, тогава действаше законът за защита на държавата. Баща ми, горкият, като бивш ветеринарен лекар в ескадрона на цар Борис, отишъл да моли за милост. Военното приятелството дало рез ...