Тази обява привлече вниманието му. Близка му беше, вчера я пусна.
Остави лулата. За миг се загледа как димът очертава кълбове. Красиво.
Стана и се обади.
Разговорът беше дълъг.
Когато се върна, лулата я нямаше.
А кълбовете стояха. Чертаеха кръгове във въздуха. Ореоли на нищото в нещо.
Огледа се. Някой трябва да е идвал.
И беше дошъл.
Сам не усети, че тя беше у него. Не лулата. По някакъв начин допускаше, че лулата е тук. Но не съвсем. И този хубав дим... Или парфюм беше?
Закашля се. Отвори коша с отпадъци, както си беше обещал да прави винаги, когато търси нещо от себе си. Този път не видя боклук, дори и следа не видя от своята личност.
Ала тя се обади. Звънеше. Можеше да познае звука на телефона всеки път, когато тя го тормози.
– Имаш ли цигари? – попита го. ...