Онзи ден отново те видях. Разминахме се, сякаш бяхме непознати. Тя вървеше до теб, не знаеше коя съм... а ти не искаш и да знае. И аз не искам. Държах го за ръката... минута по-рано го бях излъгала, че е най-важния, най-специалния човек в моя живот. Вчера отново бях с него, нещата стават все по-сериозни... Той ме гледаше в очите... Заяви, че не ме познава, но иска... иска да ме опознае. Още от първия миг, в който ме видял, съм значела нещо за него... Слушах, а не чувах. В главата ми беше само ти... После ти ми се обади... съвсем забравих къде се намирам и какво обещавам на другите мъже... Толкова много, а сякаш не съществуват. Единственото, за което се сещам във всеки един момент, си ти... Сладките целувки, с които ме даряваш, онзи поглед, който обещава толкова неща. И силния ти смях, който ме кара да се чувствам на седмото небе, щом го чуя. Не ме интересува друго. Не ме интерсува тя, не знам какво си и обещавал преди, не знам какво и обещаваш сега. Не знам дори самата аз какво искам о ...