Обичам разговорите, когато си пиян, защото знам, че няма да помниш и думичка от казаното, но така е по-добре. Така избягвам неловките въпроси и погледи, от които ми прилошава.
От малка не обичам да споделям...да общувам...чуждо ми е. Мечтая скоро да можем да си четем мислите, толкова по-лесно ще е и по-истинско. В студа вирея, а топлото ме потиска. Странно момиче, което преди дни се влюби в поезията на Емили Дикинсън. Безсмислици пиша и скачам от тема в тема, но такава съм си, хем последователна, следвайки логичната страна на нещата, а след малко ставам хаотична. Не знам коя част от себе си харесвам повече. Логиката ме привлича, като красиво пълнолуние.
Имам странни сънища, които ме срещат с момче, което най-вероятно скоро ще се появи. Усещания някакви, а интуицията не спира да шепти в главата ми. Уж я слушам, а действията ми са хаотични. Мисли, мисли, които летят като пеперуди, не могат да ги хвана, прекалено бързи са… неуловими, като мен самата. Единствено писането ми помага да се из ...