Очуканата непозната
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Тъмнината ги поглъщаше, димът и миризмата на потни тела желаещи близост придаваше усещане за още по-задушевна обстановка. Алкохолът си казваше думата и хората ставаха все по жадни. Гърлата им изгаряха, но не за вода, не, те жадуваха страст. Жените мятаха съблазнителни погледи на този и онзи и се надяваха така да успеят да привлекат вниманието, поне на един. Докато мъжете се оглеждаха именно за тях, точно тези погледи издаваха колко са жалки и самотни въпреки тълпата наоколо. Подобаваща походка на хищник и дъх способен да прогони и бик, те приближаваха „плячката‘‘.
Ето я гола, в непозната стая. Каква ирония, насреща и имаше огледало. Не е ли жалко? Ето те тук, пак. Какво си мислиш, какво искаш, на какво се надяваш? В тези тъмни гробища за мечти, няма любов, няма сбъднати надежди, само погребани такива, под дебели пластове цигарен дим, алкохол, наркотици и изкуствени цици. Фалшиви илюзии и надежди. Бърз танц, бързо питие, една цигара разстояние до бързия и незадоволителен секс. Просто седемминутно механично триене на тяло в тяло. Не сбъдване на потребност.
Не плачи, момиче. Изгуби ли се? Случайно ли се озова тук, сама ли свали дрехите си, надяваше се на какво? Да разсъблече душата ти? Излъгала си се, той търси само едно в теб. Бързо, лесно и безплатно. По-жалка си от курвата обикаляща в клуба, тя поне знае защо я чукат. А ти позволяваш да ти очукват душата, разни опиянени непознати. Ако сама не беше свалила роклята си, той нямаше и да го направи, просто щеше да хване косата ти, да те притисне и изчука, така с дрехите. Какво остава, за разбитата ти душа? Няма време да търси парчетата и да ги лепи, няма и намерението да ти помогне да си отгледаш нова. Откажи се, той свърши. Е това беше, повече няма и да се видите, а и да се, няма да се познаете. Ти ще си останеш просто една очукана непозната, това е твоята грозна приказа в нея няма нищо красиво, само поучително. Любов не се раздава на безценица, защото евтините купувачи, не могат да предложат скъпи ценности!
© А. А All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
за и под ударение - воѝн - Shift+x на традиционна фонетична
Всички ти ги пращам на лична. там си ги държа и от там си "копвам", като ми трябва някоя -
Не си неграмотна. Всичко се учи. Само добрината - не. Бъди добра, и бъди себе си. Другото не е толкова важно.
👍😊 -
Ив... (Ивайло Христов) - точно защото има хъс и въображение, не е добра услуга "Браво брависимо". Колко му е да свикне да поставя интервали след препинателните знаци, малко и голямо тире, задължително къде се поставят запетаи. А като намали и дългите обяснения и пояснения и сложните изречения, ще се изглади. И че разказ не се пише с предубеденост или пристрастие към героите.
Поезия не коментирам, само ако има някакво техническа грешка. Не чета всичко, имам си любимци. Докато късият разказ ми е слабост. И още 2-3 раздела, които се опитвам да не пропускам. Но там гледам и се любувам. -
Изказът си е твой, може пък и стил да се окаже. Поработи с препинателните знаци и интервалите като за начало, че обременяват четенето, иначе чисто пишеш
-
Петър1, изобщо не бих се предала и отказала, обичам да пиша. Всъщност не мога да не пиша. А отностно неграмотността, знам си. Работя по въпроса, имала съм и къде, къде по-трагични изяви с нарушенията в граматиката и пунктуацията. Затова и не си позволявам да коментирам в тази област. А изказа ми си е такъв и в живота, palenka. Това трудно се коригира, когато ти идва отвътре по този начин. Но коментарите ви винаги са полезни съвети.Благодаря ви, слънчев ден!
П. С. Претенции все още нямам, а опипвам почвата, така да се каже. -
Ходил си на училище, учил си интернет и компютърна грамотност, както и БЕЛ, в т.ч. и как се пишат теми, от там и есета и разкази. Имаш претенции за автор, а се оказва, че елементарни неща не знаеш. Как да кажеш браво и поздравления в тоя случай?
Кажи го ти, щом не ти пречи неграмотността. На мен ми пречи. -
"Тъмнината ги поглъщаше, димът и миризмата на потни тела, желаещи близост, придаваше усещане за още по-задушевна обстановка." Пусти запетаи! Още в първото изречение!
И защо да е очукана? Защо бъркаш физиологията с любовта? Тя е очукана, а Той не е, понеже той е чукащият?
Всички размишления на края са излишни. Разказът е случка, а случилото се в него определя героите. Не авторът да обяснява и внушава на читателя собствените си виждания и да лепи етикети на героите си.
Петър1 (Петър Димитров) - с теб!
"Просто седемминутно механично триене на тяло в тяло. Не сбъдване на потребност.
Не плачи, момиче. Изгуби ли се? Случайно ли се озова тук, сама ли свали дрехите си, надяваше се на какво?"
Ако това е част от диалог, може и да мине, но в случая не е никакъв разказ. -
Ще започна с това: трябва да внимаваме за изреченията.
“Подобаваща походка на хищник и дъх способен да прогони и бик, те приближаваха „плячката‘‘.” - само това изречение давам за пример, а има и други. Звучи объркващо и няма много смисъл. По-добре ще е така: “С походка на хищник и с дъх, способен да прогони и бик, те приближаваха “плячката” си.” Тази “подобаваща” я махни, не казва нищо, само пречи и разсейва.
Писането на проза е като нареждане на пъзел, трябва да го наредим правилно, за да може читателят да разбере какво ни е било в главата, и какво сме искали да кажем. Първо идва историята: въвеждане, характери, конфликт, климакс и край. Това е класическата схема, общо взето, и никой не е избягал от нея, поне в началото.
Внимавай и за запетаите, те казват много, когато са поставени на място. Разделяй текста на параграфи, така се чете по-леко. Внимавай и за граматическите времена, рода и числото.
Дано съм бил полезен, и не се отказвай да пишеш.
👍 -
Тъй е, да. Мрачно и грозно се получи, но наблюдение. Няма само светлина, както няма и само мрак. Живота е баланс, вярвам в него. Но в случая някои души губят посока, лутайки се и се получат и тъмни времена.
-
Любовта рядко идва в такива заведения и не се мярка само за една нощ.
Дарк история си написала. -
Много ми хареса...няколко минути триене тяло в тяло,.. и останала очукана душа
-
Ха, благодаря Зигфрид!
Много мило! -
Хммм мрачна картина, Каролин, но добре описваш. Не спирай да пишеш и да споделяш, бива те! 😊
-
Да текста си е стар.
Писан е преди няколко години, в преходен момент за мен самата.
Само ще кажа, че е вдъхновен след преки наблюдения на подобни явления. Не с напълно непознати, но доста бегло познати. И все пак си е само разказ.
Благодаря ти, Ивайло за коментара и че си тук!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
това е положението, знам за какво говориш