Тъмнината ги поглъщаше, димът и миризмата на потни тела желаещи близост придаваше усещане за още по-задушевна обстановка. Алкохолът си казваше думата и хората ставаха все по жадни. Гърлата им изгаряха, но не за вода, не, те жадуваха страст. Жените мятаха съблазнителни погледи на този и онзи и се надяваха така да успеят да привлекат вниманието, поне на един. Докато мъжете се оглеждаха именно за тях, точно тези погледи издаваха колко са жалки и самотни въпреки тълпата наоколо. Подобаваща походка на хищник и дъх способен да прогони и бик, те приближаваха „плячката‘‘.
Ето я гола, в непозната стая. Каква ирония, насреща и имаше огледало. Не е ли жалко? Ето те тук, пак. Какво си мислиш, какво искаш, на какво се надяваш? В тези тъмни гробища за мечти, няма любов, няма сбъднати надежди, само погребани такива, под дебели пластове цигарен дим, алкохол, наркотици и изкуствени цици. Фалшиви илюзии и надежди. Бърз танц, бързо питие, една цигара разстояние до бързия и незадоволителен секс. Просто се ...