2 min reading
Ще разбутам кокалите на покойният ми дядо и ще посветя тези редове на него. Той беше едър човек, обичаше да си хапва и уважаваше алкохолните питиета, което си личеше от корема, който се позиционираше метър пред него. Като характер беше чепат, но е оставил ясен спомен за себе си по този критерий в личността на майка ми. Много му симпатизирах, може би, защото детството ми мина покрай него. Той ме научи и на не- малко неща, като например, как да ям попара Петко, да чупя орехи на менгемето, да копая с права лопата, да събирам черници, да варя ракия (сега мога само да пия), да стрелям с пушка по катерички, с пистолет по гарги (слава Богу че мерникът ми не беше толкова точен, та не съм убила никоя невинна животинка) и не на последно място да псувам. Да, има защо да завиждате, не всеки има такива роднини.
Ясни спомени се прокрадват в съзнанието ми, как дядо редовно ми казваше: „ Иди пред огледалото, погледни се, запомни датата и се заплюй, защото нищо няма да стане от теб“. Иха, какви думи са ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
По действителен случай :)