11 min reading
Рано сутринта, леко уморен, но в прекрасно настроение от изминалата нощ, Нейтън бързаше към издателството. С влизането повика Майкъл да докладва до къде е стигнал с поставената му задача. Редакторът видимо притеснен кършеше безпомощно ръце.
- Господин Девъро, направих всичко, което ми беше по силите, но не открих нито адрес, нито телефон. С тези инициали има пет хиляди души в града и околностите. Единственото, което ми остана е да изпратя писмо до пощенската кутия и да чакам отговор.
Нейтън свъси вежди.
- Какво написа в писмото?
- Стандартното, че ръкописът е минал първоначалното одобрение на редактор и очакваме в най-скоро време да ни посети за интервю.
- Добре. Дръж ме в течение, ако получим отговор или пък този се появи ненадейно.
Майкъл се върна към задълженията си, а Нейтън закрачи нервно из кабинета си. Хубавото му настроение се беше изпарило като лед на слънце. Мразеше да чака, но в този случай си заслужаваше. Странното чувство, което го обзе след прочита на ръкописа не го напус ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up