Ограбен живот - продължението
вулгарен рома - 21-ва част
Прибра апарата в джоба си и ми направи знак да излезем от стаята.
- Да не сте мръднали! – заповеднически каза на жената и излезе навън. Аз го последвах.
- И сега какво? – попитах докато слизах по стълбите на къщата.
- Сега ще чакаме – опита се да бъде спокоен той – Всичко зависи от Саръка! Дано не направи някоя глупост.
- Ами ако направи?...Ако се обади в полицията и проследят телефона?...А?...Тогава сме в гъзъ!
- Не. За полиция и дума не може да става – каза Вичонти – Хора като него не се обръщат към полицията. По-вероятно е да потърси помощ от неговите хора.
Стоях загледан в земята пред себе си и нищо не казах. Бях много уплашен. Отвлякохме дете барабар с майка му и сега се надявахме да заловим чрез тях един опасен бандит за който се твърдеше, че е убивал хора. На всичко отгоре вярвахме, че той ще изпълнява това което му кажем и няма да предприеме нищо от своя страна. Това ми се струваше фантастично. Не го вярвах. Бях убеден, ч ...