2 min reading
"А там цареше непрогледен мрак и ужас
Там гдето прокълнатият брат царуваше"
Силен, смразяващ кръвта, рев разтресе Некрония. Ужас плъзна по мрачната планина, пропи се дълбоко в корите на вековните дървета, чиито клони, надвесени над тъмната празнота като грабливи птици, сякаш се съживиха и настъпи мъртвешката песен. Гъста мъгла се спусна, сенки се раздвижиха, едва забележимо на оскъдната, хладна лунна светлина. Нощта бе настъпила.
Люспестото му тяло гневно потръпна, изви се страховито и силен рев отново болезнено разцепи мрака.
Всички тези съкровища, които, като златно езеро, бяха пръснати из по-голямата част от Бездната, не засищаха изгарящата го жажда за мъст.
Огнената река, течаща в недалечния край на тъмата, раждаше издайнически сенки и отблясъци на скъпоценните камъни. Тежкият горещ въздух и тегнещият мрак се сливаха в тягостна и зловеща хармония. Некрония бе прокълната.
Иззад близкия ъгъл се подаде една, облечена в тежка черна мантия, фигура. Тънки пурпурни нишки се спускаха по ръ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up