27 мар. 2008 г., 17:06

Огънят на Некрония (фентъзи) 4 Глава от Руините на Мъртвия град 

  Проза » Фантастика и фэнтези
1275 0 5
2 мин за четене
"А там цареше непрогледен мрак и ужас
Там гдето прокълнатият брат царуваше"


Силен, смразяващ кръвта, рев разтресе Некрония. Ужас плъзна по мрачната планина, пропи се дълбоко в корите на вековните дървета, чиито клони, надвесени над тъмната празнота като грабливи птици, сякаш се съживиха и настъпи мъртвешката песен. Гъста мъгла се спусна, сенки се раздвижиха, едва забележимо на оскъдната, хладна лунна светлина. Нощта бе настъпила.

Люспестото му тяло гневно потръпна, изви се страховито и силен рев отново болезнено разцепи мрака.

Всички тези съкровища, които, като златно езеро, бяха пръснати из по-голямата част от Бездната, не засищаха изгарящата го жажда за мъст.

Огнената река, течаща в недалечния край на тъмата, раждаше издайнически сенки и отблясъци на скъпоценните камъни. Тежкият горещ въздух и тегнещият мрак се сливаха в тягостна и зловеща хармония. Некрония бе прокълната.

Иззад близкия ъгъл се подаде една, облечена в тежка черна мантия, фигура. Тънки пурпурни нишки се спускаха по ръкавите на дрехата, качулка закриваше лицето. Сянката се доближи до раздразнения дракон.

- Сарс'ка са на наша страна - гласът бе на жена, но много дрезгав. Измъкна от джоба си свитък и му го подаде.

- Акронин... - бавно изсъска и я погледна. В жълтите му празни очи гореше леден огън.
Фигурата не трепна.

- Да, Грот? - ръката и се плъзна по черната качулка и я бутна назад. Сиви коси се разпиляха по раменете и подчертаха старото й изпито лице.

- А онези мерзавци - троловете? - попита я огненият господар.

- Още нямам вест за тях.

- Проклети да са! - изръмжа той - Искам мъст! Искам главата на онзи негодник!

- "Онзи негодник" е твой брат!

- И какво!? Той отне всичко, що бе мое! - подразнен Грот се извиси, заплашително разтвори огромните си червено-кафяви ципести криле и нададе поредния огнен рев. Никой нямаше тази смелост (или както той смяташе - наглост) да му държи подобен тон... освен тя.

 

Историята на братята определено бе типично сравнение между огън и лед. Грот бе големият и наследникът на ледения връх Зрезел, но бе загубил, както истинската си студена кръв, така и наследството си, заради собствения си зъл нрав. Престолът бе повелен на малкия му брат- ледения дракон Зрет - и от онзи ден войната между огъня и леда бе хвърлила, както околните земи, така и самата Корт в безпокойствие.

- Внимавай пред кой се дързостиш, магьоснице!

- А ти не забравяй благодарение на кой сега си господар на Некрония и Огнената бездна! - със същия тон му отвърна и Акронин, нахлупи качулката си и потъна в сенките.

- Огънят ще надделее - тихо, сякаш на себе си, прошепна той.

Успокоен от своята мисъл легна върху съкровището си, стискайки стария свитък в люспестата си жилава длан.

 

© Ру Леприконова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • мерси!и двамата ви обичам!+Бруенор и Уолфгар и Кати и Джарлаксъл и.. :D :*
  • хм..Ревност,Еклесия,ревност...надявам се свещичката да ти е харесала..Поздрави от До'Урден по цял ден съм до него и тъжим за тебе,нашо мъдро,прелестно,феерично пухче... Обичам те.......
  • Присъединявам се към горните мнения.Надявам се, че няма да зарежеш историяа си, а ще разкриеш още от таланта и историята си.
    Да ти върна жеста - кои са твоите вдъхновители?

    П.С.
    Брой ме в оценката.
  • Уоу невероятно е. Какво прексрасно описание, как ме завладя само, Диалога- просто нямам думи. Браво
  • Това нещо различно...Нещо ново...Нещо вълнуващо, написано с много талант!
Предложения
: ??:??