Jul 2, 2012, 3:18 PM

Окъс(н)ели разкази - 14. Съдбица… 

  Prose » Narratives
721 0 2
3 мин reading
„… Ще се измъкна тихичко…” - През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”
Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази - за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...
– Мамка му… Отидох!!! Стана белята! - Изруга през зъби и аха да се наведе, като чу зад гърба си:
- Накъде, бре?! Къде си тръгнал по нощите…
Айшето! И тоя приглушен глас… Хич,ама хич не е на хубаво! Лоша работа! Направо много лоша! И както си беше наведен за кутийката, опита да погледне право в лице жена си.
– Айше! - Рече с най-кроткия си глас, дето едвам се чуе - Айше, не се ядосвай! Малко за риба… Тука… Айде, пък сетне ще идем да видим за пералнята, а?!
Това, колкото и да беше кротко речено, буквално взриви положението… Иначе от Айшето и дума не мож да измъкнеш, ама сега… Леле, като почна!
- Каква риба, бре Орхане?! Каква ти риба те е патила, бре? Работа хвани, никакъв да се не видиш дано! Децата да си видиш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов All rights reserved.

Random works
: ??:??