„… Ще се измъкна тихичко…” - През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”
Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази - за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...
– Мамка му… Отидох!!! Стана белята! - Изруга през зъби и аха да се наведе, като чу зад гърба си:
- Накъде, бре?! Къде си тръгнал по нощите…
Айшето! И тоя приглушен глас… Хич,ама хич не е на хубаво! Лоша работа! Направо много лоша! И както си беше наведен за кутийката, опита да погледне право в лице жена си.
– Айше! - Рече с най-кроткия си глас, дето едвам се чуе - Айше, не се ядосвай! Малко за риба… Тука… Айде, пък сетне ще идем да видим за пералнята, а?!
Това, колкото и да беше кротко речено, буквално взриви положението… Иначе от Айшето и дума не мож да измъкнеш, ама сега… Леле, като почна!
- Каква риба, бре Орхане?! Каква ти риба те е патила, бре? Работа хвани, никакъв да се не видиш дано! Децата да си видиш, че гладни ходят, бре!!! Банките ката ден звънят…
И като видя, че се не заптисва, а върви към портата, вдигна ръце нагоре към небето, посивяло от облаци:
- Боже! Кьорава риба да не види тоз човек! Никогаж, ама никогаж нищо да не хване, дорде си не пригледа децата и жената!
Обърна се Орхан. Жегнаха го тия думи, ама нищо не рече. Само се усмихна криво и излезе…
Айшето седна до китките на хладните стъпала пред терасата и прискимтя едва чуто. Пък и кой ли може да чуе мъката ù в тъмни зори?! Никой. Поне децата да не буди…
Ето! Цял ден стърчи на брега. От време на време само прибягва на сянка до върбите. Уж е на най-хубавото място, а нищо! Поне веднъж да дръпне…Няма, и туй-то! Почти слънчасали мисли му се въртят в циганската глава:
„Като си ида, поне риба да занеса… Може пък на Айшето да ù мине ядът, като види рибата!”
Надвечер събра въдиците, плю ядно в реката и процеди през криви зъби:
- Тфу! Прокле ме Айшето, да му се не види… Що да правя сега?!
Засмъдя му нещо в очите… Но не от потта в жежкото време, чини ми се.
Б. Калинов
28.06.2012г.
Пловдив
© Борис Калинов Todos los derechos reservados
Радвам се, че прочете!
Б.