ОЛИО
Обичам да готвя. Не! Обожавам да готвя. Когато бях малък, а майка ми - между живите, все се въртях около нея когато готвеше. Още звучат в ушите ми нейните думи:
- Я вземи, мама, са научи да готвиш, че кой знай ква ша та олепа...
Сигурно е било в лош час казано, защото взе че се случи.
Прибирам се аз от село. Баща ми заклал кокошка. Селска, ей! Не ония изкуствени бройлери, дето ги продават по магазините. И си мисля как ще направя кокоша чорбица за моите дечица. Че на селската кокошка й приляга достойно погребение. Една част ще стане на супа, друга - с ориз, с картофи... И тъкмо режа лука, за да го сложа да си ври и си тананикам Арията на Дон Базилио от операта "Севилския бръснар" на Росини, когато влиза Вампирко. На лицето й най-смразяващата физиономия, а на устата й:
- Ооооооооооо...
- Какво? - питам невинно аз.
- Ти режеш лук!... - отвръща тъща ми с такъв ужас в гласа, все едно ме е видяла да й изливам водката в мивката.
- Ами да... Какво има? Кокошата чорба се прави с много зеле ...