ОНЯ, С ДВЕТЕ КУЧЕТА
На ден го виждам по десетина пъти, почти винаги ме спира с въпрос, та да завърже разговор, често е досаден, понякога заядлив, но бог ми е свидетел, че като отсъствам ми липсва и върна ли се, първо с него тичам да се видя.
В нашият вход са четирима георгевци и по тая причина, речеш ли да го назовеш, ще трябва да уточниш – „оня, с кучетата”.
Трябва да се е заселил някъде по мое студентско време, щото нямам ясен спомен за това. Гарсониерата на седмия беше към „Жилфонд” и там настаняваха социално слаби самотници. Строителен техник бил, но много пиел и млад получил инсулт. Май си е падал и по оная част, щото жена му го изгонила, а дъщерите му никой, никога не беше виждал.
Придвижва се с една патерица, но открай време гледа по две кучета. Едно, голямо, мъжко - да го пази и друго, женско, дребно – да го гали. За туй в квартала му викат: „Георги бе, оня с кучетата”. Сам се обслужва, но кога се поболее се редуваме със Семето да му пазарим и да му извеждаме кучетата, а една с ...