ОНЯ, С ДВЕТЕ КУЧЕТА 

На ден го виждам по десетина пъти, почти винаги ме спира с въпрос, та да завърже разговор, често е досаден, понякога заядлив, но бог ми е свидетел, че като отсъствам ми липсва и върна ли се, първо с него тичам да се видя.

В нашият вход са четирима георгевци и по тая причина, речеш ли да го назовеш, ще трябва да уточниш – „оня, с кучетата”. 
Трябва да се е заселил някъде по мое студентско време, щото нямам ясен спомен за това. Гарсониерата на седмия беше към „Жилфонд” и там настаняваха социално слаби самотници. Строителен техник бил, но много пиел и млад получил инсулт. Май си е падал и по оная част, щото жена му го изгонила, а дъщерите му никой, никога не беше виждал.
Придвижва се с една патерица, но открай време гледа по две кучета. Едно, голямо, мъжко - да го пази и друго, женско, дребно – да го гали. За туй в квартала му викат: „Георги бе, оня с кучетата”. Сам се обслужва, но кога се поболее се редуваме със Семето да му пазарим и да му извеждаме кучетата, а една съседка ходи, та му готви. Гости не му идваха.
Гледах квалификациите за световното, когато жената се развика от кухнята, че и свършила галетата и че аз съм бил един голям... С бясна скорост се изнесох към супера, та едва не му настъпих малкото кученце. Подсъзнателно усетих, че нещо не е наред, щото не се развика, нито пък метна патерицата подире ми. Едва на връщане забелязах, че се е изтипосал с нов бял панталон и синя риза, а насреща му бяха насядали всички клюкарки от нашият и от съседният вход.
- Георги, ти да не провеждаш кастинг за булка – не устисках да се иззевзеча аз, а той съвсем сериозен:
- Чакай, седни тук да видиш внучето!
Понякога давам фира, но тоз път веднага се сетих, че беше черпил преди година и нещо; някой му беше казал, че по-голямата му дъщеря родила.
Зарязах италианците, изпросих си цигара и тъкмо защраках да запаля, и пред вход се плъзна и спря сребрист Мерцедес от високата класа. Натокана хубавица слезе, отвори задната врата и изведе за ръка едно ангелче със златноруси къдри. Хубавицата ни поздрави, Георги бръкна със здравата си ръка в торбичка на „Била”, извади огромен шоколад, протегна го към ангелчето:
- Ела, ела при дядо – шептяха и повтаряха устните му.
Познали любимия жест, двете кучета се спуснаха към ръката му и голямото бутна детето. Не свари и да падне, кога хубавицата го грабна на ръце, усмивката ù се смени с ядна гримаса и изсъска:
- Аман от твоите кучета! Гледай си ги тях!
Звукът от тръшнатата задна врата и свирещите гуми, оставиха с насълзени очи и протегната с шоколад ръка, оня, с двете кучета.