Анук иска цял живот да бъде на 10,
Лу мълчи тягостно, оплетен в лъжи и няма смелост да се разкае.
Някакво безлико безгласно и безусловно бездарно безумие се депресира, защото роклята не стои добре.
Майка ви на всичките.
Плаче някъде, забравена и използвана. Спукана. Инедоизживяна...
А градът е мъртъв много отдавна. Някой му казал, че Галактиката вече си е намерил друг Център и градът се нагълтал с витамини, за да ù се докаже... витамини били, така казват. Защото били синички и на тях пишело „V”. „V” като Vитамин, „V” като Vик, „V” като грандомания и като бигорексия, „V” като...
и така, градът е погребан в собствените си боклуци, наречи го банално, но именно там е погребан...
Някой ми крещи,
давай, казвам,
освободи думите, които само ти пречат, дай ми ги, аз ще се грижа по-добре за тях. Ти не знаеш да ги чувстваш...
И после секундно губя някого и моментално го намразвам, този някого, за по-лесно...
И после си липсвам ...