Хубаво щеше да е да започна така: Родена съм като птица и затова мама и тате... ама няма да е вярно. Това да не е разказче?! Нали поне малко от малко трябва да има достоверност – автобиография е най-накрая.
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Казвам се Първолета. Лети, за тези, които трудно го смилат. Първолета съм, щото нашите са ме чакали твърде дълго и все са се надявали да поведа хорото, така да се каже, че да им се напълни къщата с деца. Ама не било писано. То от една страна и по-добре, че нямам братя и сестри, че като познавам нашите какви са символисти, нищо чудно брат ми да е Вторник, а сестра ми – Опашчица. Те нямаха много време да правят символистични пакости с децата, пардон – с детето си, щото се оказали прекалено заети с кариери и личен живот. То е едно да обичаш детето си, съвсем друго е да го отглеждаш – силна досада. И мълчаливото изчадие адово с големите бузи било скоропостижно изпратено при баба на село да се отгле ...