4 min reading
Тази сутрин беше доста ароматна. Отнякъде се долавяше онова страстно ухание на орехови листа, напити с летен дъжд. Всичко, което се бе случило през нощта, беше хубаво, защото ранното слънце поглъщаше ненаситно капчиците роса, в които личеше мократа милувка на луната. Във всяка частица въздух грееше зарядът на живота. В очите на деня имаше светлина, която можеше да се види, без да ти изгори очите, без да те заслепи, а напротив, да те осветли, да те надъха и да те дари с щастие. Това се случва без да подозираш, че магията е в самото слънце, и не е нужно да търсиш причините за усещането, което е във всяка твоя клетка. Трябва да го усетиш и да го приемеш още с първите нетърпеливи слънчеви целувки и нежни милувки на слънчевите лъчи.
*****
*****
Това се случи много отдавна, толкова отдавна, че ореховата сянка беше крехка, слаба, не можеше да побере грандиозната Любов. Слънцето я осветяваше изцяло и я топлеше безрезервно. Така тя грееше като самото слънце. Ореховите дървета бяха многобройни, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up