Тази сутрин беше доста ароматна. Отнякъде се долавяше онова страстно ухание на орехови листа, напити с летен дъжд. Всичко, което се бе случило през нощта, беше хубаво, защото ранното слънце поглъщаше ненаситно капчиците роса, в които личеше мократа милувка на луната. Във всяка частица въздух грееше зарядът на живота. В очите на деня имаше светлина, която можеше да се види, без да ти изгори очите, без да те заслепи, а напротив, да те осветли, да те надъха и да те дари с щастие. Това се случва без да подозираш, че магията е в самото слънце, и не е нужно да търсиш причините за усещането, което е във всяка твоя клетка. Трябва да го усетиш и да го приемеш още с първите нетърпеливи слънчеви целувки и нежни милувки на слънчевите лъчи.
*****
*****
Това се случи много отдавна, толкова отдавна, че ореховата сянка беше крехка, слаба, не можеше да побере грандиозната Любов. Слънцето я осветяваше изцяло и я топлеше безрезервно. Така тя грееше като самото слънце. Ореховите дървета бяха многобройни, ...