5 min reading
Занизаха се месеците и сезоните, сякаш мъниста в броеницата на времето.
Кера трескаво пресмяташе пътя, по който щеше да поведе след дни четата. Знаеше, че ордите на Дели Кадри се готвят да поемат на изток към Василико̀.
В заслона бе задушно и топло. Излезе навън и хвърли поглед назад. Струпаните до пещерата дървета и шума умело прикриваха входа ѝ.
Откак лани камък по камък градиха скривалището до сами върха, малко по- рахат дишаха гърдите ѝ. Приглади пищова на кръста си и влезе обратно вътре. Не мина много време и една девойка се шмугна подире ѝ:
- Искат да те видят, войводо! - отрони момичето.
Кера се извърна рязко. Толкоз време мина откак заживя в планината, никой не бе поискал да я срещне. Криеше следите си, сякаш невестулка. И тъй научи дружината. Пръскаха се зиме, кога измръзнат листата на дряна. И щом кукувицата се обадеше на пролет, чакаше ги при водопада на деветте извора.
- Кои са?
- Не ги знам- поклати глава девойката- Докараха ги от ниското. Завързали взора им. Две жени, еди ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up