Още нашенски
Абе, нашата полиция хич я нямало.
Огледай се - и то баш когато те обират - и какво?
Кьорав полицай няма да зърнеш.
А другаде... О, там ще видиш какво означава полицейска работа!
Ей го - бях аз в Париж. Пуша си спокойно, сетне, както си му е редът у нас - хвърлям фаса и, естествено, улучвам близкото дърво, а не кошчето.
Пък до мен цъфна един полицай.
Мърмори що мърмори, аз взех фаса и този път уцелих.
Сетне запалих следващата цигара.
Тъкмо метнах и него фас, а до мен - нов полицай...
Абе накратко - в Париж има десет хиляди полицаи.
хххх
По улиците на наше село един се разнесе страшен вик. Не вик -направо вопъл. Излетяха навън бабите и дядовците, оцелели след пенсионния мор, и що да видят- по улицата върви крава, ама истинска, и реве ли, реве като скитащ продавач:
-Мляко, българско млякооооо...-и с фалцет добавя. - И сирене, и кашкавал предлагам...
Зяпат бабите и дядовците, зяпат малчуганите, оставени на временен гардероб за през лятото, и знаещи, че българското мляко го произвеждат чужденци, зяпат и мълчат. А кравата надава сетни вопли:
-Мляко, бе хора, българско мляко, натурално, краве... Направо от вимето, дето се вика...Хайде, бе хора , купувайте, че ще умира и аз от град...
А сетне, уморена и претръпнала, сведе рогата главата и изрева за последно...
- Мляко, сирене, кашкавал български... - гътна се и примирено пропъшка - и говеждо...
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз какво да кажа, освен...милата кравичка! Труден живот и за нас и за добичетата. Много точно описваш реалността ни и понякога човек се смее, но през горчиви сълзи.
-
Благодаря, Лидия!
Така беше... И надали ще стане... -
Живяла съм във време, когато и у нас беше като в Париж - за едно изтървано билетче те глобяваха. А вторият текст първо ме разсмя, но после много ме натъжи с реалността си.
-
Благодаря, Силвия!
Телил съм крави - даже сам. Измъквах телета като тапи от шампанско. Та - познавам ги... -
Кравите впрочем са много умни животни и добре че не могат да говорят, иначе току виж излезли пред парламента. Поздрави, Георги.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не знам защо съм така урочасан, искам да раздавам смях, пък става една...