Роди се. Учи. Започна работа. Ожени се. Родиха се децата…
И внезапно животът загуби смисъл. Децата заминаха, жената се разведе, демокрацията изяде работата, приятелите се пръснаха – кой по чужбина, кой в крайградския парк…
Изобщо – къкрене в проблемите…
Нямаше смисъл да живее. Реши да се обеси.
Върза въжето на абажура, метна примката, качи се на стола…
И внезапно зърна нещо бляскащо върху гардероба. Заинтригува се за последно – това пък какво е?
Премести стола, вдигна ръка и набара бутилка. Пълна с домашна ракия. Сети се, че преди години братовчед му я донесе, а жената я прибра. За гости, няма да я хаби за него, я…
Взе бутилката, слезе от стола, хвърли въжето в ъгъла на стаята.
Излезе на балкона. Запали цигара. Отвори бутилката и я надигна. Як гълток…
Животът вече придобиваше смисъл…
хххх
А един ден срещна на улицата стар приятел. Почти забравен. ...