Д е й с т в а щ и   л и ц а:

Съпруга

Любовница 

Иван

(Действието се развива в автобуса.)

Любовница: Извинете, свободно ли е мястото до вас?

Съпруга: Свободно е. Заповядайте!

Любовница: Благодаря ви! Ох, напазарувала съм две чанти. Едвам ги мъкна.

Съпруга: Какво толкова си накупувала?

Любовница: Ох, нали утре е Осми март, гости чакам.

Съпруга: Е, няма как, веднъж в годината е. Трябва да се отпразнува.

Любовница: Вие за къде пътувате?

Съпруга: За гарата.

Любовница: Аха, сигурно за влака...

Съпруга: Не, аз там живея. Имаме къща на гарата.

Любовница: Ами... щом като живеете на гарата, мога ли да ви питам нищо?

Съпруга: Може, разбира се! Стига да знам отговора.

Любовница: Само, че въпросът ми е малко деликатен.

Съпруга: Не се притеснявай! Мога да пазя тайна. Пък и... след малко ще слезем от автобуса и... едва ли ще се срещнем някога пак.

Любовница: Добре. Имам приятел от гарата...

Съпруга: Приятел? Това е чудесно!

Любовница: Много добър човек. И много богат. Три книжки имал!

Съпруга: Де го намери такъв?

Любовница: Ми, намерих го. Ама аз не за парите, повярвай ми!

Съпруга: Вярвам ти. Сигурна съм, че е така.

Любовница: Аз не искам пари. Искам любов, разбираш ли! А той е добър любовник. Че и повтаря...

Съпруга: Ти си голяма късметлийка. Направо да ти завиди човек! Благородно, разбира се. Пък моя не ме е потърсвал от години!

Любовница: Ама аз знам как да го посрещна. Бялата покривка, салатката, ракийката, пиленце ще му опека... Първо го подпитвам какво му се яде и му го готвя. Много е доволен.

Съпруга: Пък моят е голям маханджия. Каквото и да му наготвя, все ще намери кусур. Не знам вече как да му угодя! И е стиснат – стотинка не дава в къщи. Къде ги харчи тези пари – не знам.

Любовница: Пък моят е щедър. Знаеш ли какво ми вика: „Другото лято, вика, ще се оженим и всичките ми пари ще бъдат твои!“ Абе, не ти искам парите, казвам. Пък той: „Не, ти ще си стопанката на парите ми. Тъй съм решил.“ Съгласих се, какво да го правя.

Съпруга: Гледай ти какви мъже имало!

Любовница: Така е. Чак и на мен не ми се вярва. И понякога си викам: „Много е хубаво, за да е вярно!“

Съпруга: Добре, де, защо чак другото лято?

Любовница: Ами... има малък проблем. Той е женен.

Съпруга: Аха, значи чака да му мине разводът?

Любовница: Не, не е точно така. Чакай да ти обясня. Жена му е болна на легло. И докторите казали, че май няма да чуе кукувицата. Ама той казва – аз ще си я изгледам както трябва и когато Господ реши да я прибере, тогава вече съм твой. Гледай какъв благороден човек!

Съпруга: Наистина благороден. Интересно... аз бях началничка на пощата на гарата. Познавам всички гараджии. Защо не се сещам за такъв човек? Как се казва?

Любовница: Иван.

Съпруга: Ивановци много. Той и моят мъж е Иван. Как му е фамилията?

Любовница: Не знам. Знам само, че е някакъв началник в депото.

Съпруга: Че той и моят е началник в депото!

Любовница: Виж ти какво съвпадение!

Съпруга: Май не е съвпадение. Май ми намирисва на нещо друго...

Любовница: Не може да бъде! Той каза, че жена му не може да стане от леглото, а пък ти пращиш от здраве!

Съпруга: Абе, ще я видим тази работа. Имаш ли снимка?

Любовница: Нямам. Не иска да ми даде снимка. Казва, че не бил фотогеничен. Ама, чакай, аз веднъж го издебнах и го снимах докато си четеше вестника. Чакай да го намеря в телефона си. А, ето го!

Съпруга: Ох, Иване, Иванее! Чумата за те тръшне! Дърта макара! Това ли доживях, дърво магаре? Кожата ти ще одера!

Любовница: Познаваш ли го?

Съпруга: Това е моят Иван, така си и знаех!

Любовница: Значи ме е лъгал?

Съпруга: И двете ни е лъгал...

Любовница: И сега какво ще правим?

Съпруга: Знам какво ще направим. Той кога ще дойде у вас?

Любовница: Утре за обяд. Нали е Осми март. Затова съм напазарувала. Каза, че имал голяма изненада за мен.

Съпруга: Хубаво ще го изненадаме. Ето какъв е планът. Ще дойда у вас един час по-рано и ще се скрия. Пък той като дойде – остави другото на мен!

Любовница: Съгласна съм. Май трябва да слизаме. Добре, че се заприказвахме!

(Излизат. Действието е в дома на любовницата. Съпругата се е скрила. Влиза Иван с букет цветя.)

Иван: Честит празник, любов моя, щастие мое, слънце мое! Какво щастие за мен е отново да бъда при теб!

Любовница: Престани с твоите ласки! Не можеш ли да бъдеш малко по-сериозен?

Иван: Не мога. Защото когато те видя, сякаш слънцето изгрява! Какво си ми приготвила за хапване?

Любовница: Имам голяма изненада за теб.

Иван: И аз имам изненада за теб. Купих ти златен пръстен! Заповядай!

Любовница: Ама той май не е златен. Купил си го от сергиите за един лев! 

Иван: Хвана ме. Но няма значение. Важен е жестът. Искам да ти докажа, че имам сериозни намерения към теб! Я по-добре да отидем да се гушнем в спалнята, пък после ще ядем, става ли? Прасенце мое!

Любовница: Чакай, чакай! Кажи ми първо как е жена ти?

Иван: Ох, не ме питай! Не ме питай, че сърцето ми се къса! Станала е като свещица – само да я духнеш и ще угасне... (Иван съглежда жена си, която излиза с точилка в ръка.)

Иван: Ах, жена, ти какво правиш тук?

Съпруга: А мога ли да попитам ти какво правиш тук?

Иван: Кой? Аз ли? Ами... Отдих се за малко...

Съпруга: Аа, така ли? Отбил си се, значи, за малко! Болна съм била, значи, на свещица съм станала... На ти на тебе една свещица!

Иван: Чакай, жена, не ме бий, излагаш ме пред хората, всичко ще ти обясня...

Съпруга: Кой? Аз ли те излагам? Я марш в къщи, пък като се върна, тогава ще се разправям с теб!

Иван: Божкее! Какво ми дойде до главата! Ама... в името на любовта човек върши върховни глупости!

Съпруга: Абе, ти още ли си тука? Хайде, честит празник, сестричке! Дай да хапнем каквото си приготвила. И друг път да нямаш вяра на мъжете!

Край