11 min reading
ІІІ
Борсата стоеше на брега на блатото и трепереше като листо на вятър. Беше целият мокър. От впитите му в тялото дрехи капеше вода. Приличаше на клошар, който е прекарал цяла нощ на открито, под дъжда. Голото му теме отразяваше лунната светлина и придаваше сюреалистична нотка на цялата картина.
- Бате, умирам от студ. – каза той през тракащите си зъби.
Аврамов стоеше отстрани и се заливаше от смях. На моменти дори се захласваше, та човек можеше да помисли, че той има нужда от помощ, а не Борсата. Големият му корем поемаше ритъма на смеха и се тресеше като фолк певица на участие.
- Борса, бате, искам да ти кажа, че приличаш на пране, което току-що е минало през центрофуга. – каза през смях Аврамов. – Само дето не миришеш на омекотител, но пък това може да се уреди.
- Аврамов, не се бъзикай! Умирам от студ. Дай водка, че ще заприличам на снежния човек!
- Една бутилка вече ми съсипа. Сега си решил и другата да я довършиш, а? Нямаш насищане, бе! Като черна дупка си, мама му стара! Не знам ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up