ІІІ
Борсата стоеше на брега на блатото и трепереше като листо на вятър. Беше целият мокър. От впитите му в тялото дрехи капеше вода. Приличаше на клошар, който е прекарал цяла нощ на открито, под дъжда. Голото му теме отразяваше лунната светлина и придаваше сюреалистична нотка на цялата картина.
- Бате, умирам от студ. – каза той през тракащите си зъби.
Аврамов стоеше отстрани и се заливаше от смях. На моменти дори се захласваше, та човек можеше да помисли, че той има нужда от помощ, а не Борсата. Големият му корем поемаше ритъма на смеха и се тресеше като фолк певица на участие.
- Борса, бате, искам да ти кажа, че приличаш на пране, което току-що е минало през центрофуга. – каза през смях Аврамов. – Само дето не миришеш на омекотител, но пък това може да се уреди.
- Аврамов, не се бъзикай! Умирам от студ. Дай водка, че ще заприличам на снежния човек!
- Една бутилка вече ми съсипа. Сега си решил и другата да я довършиш, а? Нямаш насищане, бе! Като черна дупка си, мама му стара! Не знам ...