Тъмно е... самотно... Времето минава някак – неохотно...

На пода стои от вчера, изстинала вече вечеря. Във въздуха витае странна атмосфера - разпръснати са по леглото отворени писма... и снимки...

Накъсани розови листенца...

И тя... жената, момичето, детето... свита в един от ъглите на стаята, стиска в ръце остатъците от живота си. Ако можеше човек да надникне в душата на това изоставено от Бога създание... той не би видял нищо, освен една изпепеляваща, разяждаща празнина...

Всеки беше грабил... крал от тази жена, докато я беше превърнал в сянка, а беше красива... Бог ми е свидетел... беше красива...

Всичко й отнеха – мечтите, трепетите, чувствата, копнежите... вярата... Всеки, който влизаше в живота й, вземаше дажбата си... и си тръгваше, като я оставяше на самотата, която я погубваше, но тя някак ставаше и продължаваше всеки път... „Капката не дълбае камъка със силата, а с постоянството си”, така и ТЕ издълбаха дупка в душата й, всеки един взимаше длетото и дълбаеше, докато не дойде и последният, който сложи края... Сили в нея вече нямаше – не й се оцеляваше... Някъде по пътя беше оставила себе си, но не знаеше точно при кого от всички...

Навън валеше... и в сърцето й валеше, стичаха се горчиви, кървави сълзи, оплакващи миналото... А колко искаше да се върне в детските години - да се смее, да играе, да живее... И тя се върна, чрез спомените... В миг в съзнанието й изникна дворчето с бялата ограда, шарената топка и онази нейна любима кукла... Куклата имаше съпруг и две деца... и тя за това мечтаеше... Спомни си за първата ученическа любов... беше в гимназията, толкова се обичаха, толкова мечти и планове имаха... "Но какво стана?" – запита се тя... И наистина какво беше станало... Не успя да си спомни това, а и не знаеше. Тя никога не знаеше...

История след история, любов след любов, мъж след мъж...

Никога не успя да открие отговорите, които отчаяно търсеше. Бяха й останали само спомените, а как искаше да вземе гумичка и да изтрие всичко от паметта си...

Тъмно е... самотно... Времето минава някак – неохотно...

Бъдете критични, тъй като това ми е първият опит в този жанр...