От деня - 30.
Вчера се подсетих за една история от далечното време...
1990 година...
В малката обща стая се събираме на почивка. Ама фактически почивка няма. Полит събрания... Помните това време, нали?
Някои гледаме сеира, други се палят и размахват ножа на умрялото куче, трети си мълчат неудобно.
Две госпожи /вече/ са особено разпенени. Направо са изпаднали в истерия – комунистите това, комунистите онова...
Няколко колеги и колежки се свиват – бивши членове на БКП или сегашни на БСП...
А ония все към тях сочат...
Не издържах. Отидох до шкафа в стаята, където държахме какви ли не документации. И извадих известния на всички дневник на политическата учебна година...
По-възрастните помнят – всяка седмица, общо събрание /не бяхме много/, предварително зададени теми, изказвания /в повечето случаи по поръчения на водещия/...
Можеше да не се ходи. Имахме такава колежка – помня само, че се казваше Александрина. Викаха я, мъмреха я... Тя си мълчи и... Пак не ходи...
Но освен определените предварително, имаше и натегачи. Които зубреха като ученички и направо пееха със запетайките нужния материал...
Едната беше от тия госпожи. Членка на партийното бюро. Окото на партията и ръководството.
Другата беше „само” партиен член. Изключително активна – мероприятия, украси, прояви...
Та извадих аз дневника и започнах да чета...
Имам доста силен глас – при нормално говорене заглушавам и мегафон.
Четох – и все имената им там, все правилни партийни изказвания, все славословения на другаря Бай Тошо...
Настъпи тишина...
След което помолих да бъде все така...
А дневника прибрах и пазех доскоро...
Ония госпожи скоро напуснаха. Все още имаше работа. Но беше глупаво – градът не е голям, познаваме се. И хич не се впечатляваше някои, че на митингите на СДС тия бяха в първата редица – крещяха, вееха сини байраци, пиеха с поглед трибунните вождове...
И да бяха само те...
Все ренегати се натикаха в първото СДС – та затова и хората бързо ги усетиха...
А после занавлизаха там тарикати и мошеници. Ненапразно някои намериха място в групировката ДПС, а повечето други се намърдаха при Пръмова и Борисов...
И сега срещам понякога ония двете. Вече овехтели, но... Помнят!
Като ме видят – минават на другия тротоар. Или изкривяват поглед...
На гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Таня, Стойчо!
-
Метаморфози!🐱
-
Хубаво разказче, сещам се за една мисъл на един журналист, че от такива персонажи по-страшно няма, щом го е казал, значи има защо, някои с това се препитават. Поздрав!
-
Благодаря пак!
-
Почел си добре и националния празник на Американските щати
... Майтапя се с теб. Мен все ме питат защо съм дошла тук и аз това им казвам - за да ми празнуваме заедно - аз рожденния ден, вие - този на страната. Този разказ си го прочетох пак. -
Благодаря, Мариана, ДПП, Красе, Георги!
Забавих малко, тъй като след вчерашния празник съм на диета с алка зелцер... -
Две госпожи /вече/ са особено разпенени. Прочетох "разчленени"...А ония все към тях сочат...прочетох "се точат"...е, край отивам да си доспя...Има обяснение, Генек- просто недостиг на кадри. Каквото могат са направили, когато е необходимо, дали са всичко от себе си и в двата случая!
-
Това е като едно време, най-отявлените християнчета, като ги помохамеданчат и станат еничари, са най-злите и най-нахъсаните мюсюлмани с меча... та, те така, психика, ама на мен не ми понася...
-
От такива хора изпитвам погнуса!
А точно от тая порода си имаме достатъчно. И са плодовита гад - повече и от уличните помири... Ама тях поне ги кастрират!...
Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
