Вчера се подсетих за една история от далечното време...
1990 година...
В малката обща стая се събираме на почивка. Ама фактически почивка няма. Полит събрания... Помните това време, нали?
Някои гледаме сеира, други се палят и размахват ножа на умрялото куче, трети си мълчат неудобно.
Две госпожи /вече/ са особено разпенени. Направо са изпаднали в истерия – комунистите това, комунистите онова...
Няколко колеги и колежки се свиват – бивши членове на БКП или сегашни на БСП...
А ония все към тях сочат...
Не издържах. Отидох до шкафа в стаята, където държахме какви ли не документации. И извадих известния на всички дневник на политическата учебна година...
По-възрастните помнят – всяка седмица, общо събрание /не бяхме много/, предварително зададени теми, изказвания /в повечето случаи по поръчения на водещия/...
Можеше да не се ходи. Имахме такава колежка – помня само, че се казваше Александрина. Викаха я, мъмреха я... Тя си мълчи и... Пак не ходи...
Но освен определените предварително, имаше ...