40 min reading
Високо над нея изпърхаха гълъби. Беше се унесла и сега спеше в същата свита поза няколко часа поред приличаше на малък вързоп, захвърлен в ъгъла.
Мъжът, който стигна до нея, не проговори. Беше едър и силен, просто се наведе и я вдигна на ръце. Тя изхлипа в съня си и се сгуши, опряла глава на рамото му. Изглеждаше толкова крехка и ранима. Дрехите й бяха мръсни и окъсани, лицето-посинено и издрано.
Мъжът бе единият от пазачите на Марица той прекрачи през боклуците, нахвърляни наоколо и я понесе нанякъде. Улиците бяха пусти, но въпреки това той избираше пътя си внимателно. Като стигна къщата на Джамал, бутна с рамо разбитата врата и я внесе вътре. Стъпките му глухо отекнаха по плочите, с които бе покрит пода, през счупения прозорец струеше лъч светлина и прашинките застиваха в него. отнесе я в една от вътрешните стаи, където бе запален малък огън. Старата вещица седеше пред него, смесвайки нещо в разни съдове. Другият й пазач се напрегна, готов за удар, когато вратата се отвори. Марица съ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up