Вече нямаше значение дали ще го търсят или не. Нямаше представа какво е станало с Джейн, с нападателите му, какво е положението в колежа или в болницата. Беше толкова странно и влудяващо, че може просто да изчезне и дори да го открият, той няма да бъде тук. Не и истински.Мисълта го караше да изтръпва и да бърза, заради нетърпението да разбере какво ще стане.
Имаше място, където да отиде. Никой нямаше да го потърси там. Беше тъмно и прашно, през пролуките проникваха единични лъчи и правеха слънчеви зайчета във вътрешността на помещението. На един или два пъти Виктор удари главата си в пропадналите тавански греди, беше мръсно и покрито с малки паяжини запуснато място. Идеалното място.
Павилионът с огледалата в стария лунапарк. Паркът бе заключен и изоставен от години, постаментите на шатрите и различните атракции бяха обрасли с бурени, понякога от тревата стърчаха метални ръждиви парчета, части от дърво, стъкла и тел, които никой не посягаше да почисти. Един от малкото постоянни обекти, ...