Няма го само няколко дни, а вече ми липсва. Дори по-силно отколкото ми липсваше миналата година по това време. Като знам, че сме толкова далече, се чувствам толкова сама. Не мога да понасям и глупавия си егоизъм, че искам този мъж само за себе си. Не знам какво му е, не знам как се чувства, не знам какво преживява, не знам какво си мисли, дали му липсвам. И когато усетя силната му липса, все повече осъзнавам колко много съм привързана към него, колко много го обичам и колко силно искам да притисне в себе си и никога да не го пусна. Защото в прегръдката му сякаш съм на най-сигурното място на света и нищо лошо не може да ми се случи. В прегръдката му съм абсолютно негова... Всъщност излъгах. Навсякъде съм негова. На работното си място, в леглото, в ума си, в сърцето си, в душата си. И какво ако се срещам с други мъже? В тях аз винаги ще търся нещо от него и ще знам,че никога няма да го намеря. Защото той е единствен – импулсивен, толкова студен и също толкова горещ, самовлюбен, непредвидим и така диаболичен... Който изкарва навън и всичко диаболично в мен. Боже, обичам го заради това! Той е другата част от мен, която не показвах, която дори не знаех,че притежавам – смела, силна , уверена, егоистична, нарцистична. И всичко това до беззаконие, до безбожност. До лудост! Дали аз съм жената за него...?! Но той е мъжът за мен. Не съм съвсем сигурна защо, но, Боже, обичам го и това никой не може да промени. Никой не може да ме откаже от него, никой не може да ме накара да спра да го обичам. Потъвам в него, в очите му, потъвам в душата му, сякаш потъвам в Ада и се разпадам на хиляди парченца, които го обичат, всяко поотделно и всички заедно. И някъде там, дълбоко в себе си, знам, че и той ме обича също толкова безпощадно неописуемо. И само тази мисъл ме кара да го обичам още повече, кара ме да бъда единствено негова, тяло и духом. Тази мисъл, пораждаща пъклен огън в гърдите ми. Огън, от който много ще се опарят... Огън, който може да изгори и двама ни до самия девети кръг.